Игра със смъртта [bg]

Марк не възнамеряваше да изпълни молбата й. Сега, попаднал в центъра на събитията, щеше да настоява, докато не получи желаното.

— Чувствам се малко гузна по отношение на теб, Марк. Не обичам да не спазвам дадената дума пред когото и да било. Но ако започнеш да затрудняваш работата на Джо, уговорката ни става невалидна.

Грънард й се усмихна.

— Откъде ти хрумна, че бих затруднявал работата на Джо? Всички преследваме една и съща цел. Ще отскоча до участъка, след като си наема стая в хотела, но няма да се пречкам на Джо. — Огледа помещението. — Хубаво местенце. Куин ми каза, че Логан те е приютил.

Тя го погледна с привидно недоумение.

— Представа нямам за какво говориш.

Той се ухили.

— Подметна също, че ще отричаш.

— Логан няма нищо общо с тази история. Остави го на мира…

— Донесох ти чаша мляко, Ив. — Джейн стоеше на прага. — Госпожа Карбонис някога казваше, че млякото успокоява стомаха й, след като е яла пикантна храна.

— Не обичам да ме сравняват с госпожа Карбонис. — Усмихна се, поемайки млякото. — Но все пак благодаря.

— Не исках да те обидя. — Джейн отвърна на усмивката й. — Слагах тайничко английска сол във всичката й храна. Много трудно се открива в сос за спагети. Понякога млякото не помагаше и тя прекарваше по цяла нощ в тоалетната.

Ив се разсмя.

— Браво.

— Това мляко е чисто. Не бих постъпила така с теб.

— Леле-мале — промърмори Марк. — Нашето усойниче май се е умилостивило.

Джейн му хвърли хладен поглед.

— А може и да не съм прав — подметна Марк. — Как си, Джейн?

— Не съм никакво усойниче.

След тези думи излезе от стаята.

— Олеле — възкликна Марк и сбърчи нос. — Изглежда напоследък толерира само теб.

— И бих те скастрила, ако се държеше така снизходително с мен. Поведението й е по-добро, отколкото сме очаквали. Направо е чудесна.

— Добре, добре. — Вдигна ръце все едно се предава. — Явно двете сте се обединили в единен фронт. Най-добре да открия Куин и да оставя той да ми разкаже какво е ставало досега. Ще бъде по-безопасно. Къде е кабинетът?

— Втората врата вляво — отвърна тя сухо.

На прага се спря и я погледна през рамо.

— Дом го постигна, нали? Май си се привързала към момиченцето.

— Не ставай глупав. Просто свикнахме една с друга, това е. Живеем заедно.

Той поклати глава.

— Тогава ще е по-добре Дом да не ви вижда заедно. Със сигурност ще допусне същата грешка като мен.

Побиха я студени тръпки. Нима връзката помежду им е толкова очевидна?

— Няма да ме види с нея.

— Тогава всичко е наред.

Марк излезе от стаята.

Не, не беше наред. Щом Марк стигна до това заключение така лесно, тогава вероятно всеки би го забелязал. Не биваше да го допусне. Никога нямаше да извежда Джейн от къщата. И въпреки това се почувства разтърсена, уплашена и леко й призляваше. Нуждаеше се от топлина, жизненост и…