И за Америка като за Америка

Още натежава пакетчето. Нищо… И утре е ден… Ако да съм в Америка, аз съм си българче. Няма муха да ме ухапе, че съм спестил някой долар от ресторантите, в които ми се налага да ходя…

Истинският проблем се оказа онова, което най-малко очаквах… Виното… Сто магазина отпреде ти, сто вида сокове, кока-коли, джусове, «севън ъпи», какво ли още не, от етикетите и от видовете бутилки можеш да си разцентроваш зрението, а вино, водки, уиски, такива восточни благини — не намирам. Няма как, ще питам. В Америка поне това разбрах — никой не ти се кара, ако питаш…

— О — каза ми един набор, застанал на касата за хранителни продукти, където също убивам половин час, докато реша с какъв хляб да подсладя душата си, — в горния край на тази улица има специален магазин… — Той поглежда часовника си: — Затваря в седем…

— Само там ли?…

— Само там, господине, побързайте…

— В целия град само на едно място ли продавате алкохол?… — Почти съм готов да се скарам на тия американски глупости.

— Йес, сър… само там… В Америка не се пие алкохол!

Едва хванах магазина и купих бутилката. Но оттук нататък ще отварям очи на четири, за да видя това истина ли е, или е поредната империалистическа пропаганда!

Отварях ги, гледах. С нови хора се запознавах и сядах с тях на маса. И сам прекарвах обедни и вечерни часове в малки, по-средни и в съвсем престижни ресторанти. И в центъра на градовете, и по към края и най в края, където ходят хора, в джобовете на които доларът паяжина няма да хване…

Едно на друго, картината е същата. В ресторант като са, американците могат да опитат пет-шест бутилки вино, внесено от Франция, Италия и дори от България. Доста често в магазините, в които се отбивах, виждах любимото отечество, представено с бутилка «Тракия», или бяло «Шардоне», по четири-пет долара бутилката. Оглеждах се да видя дали зад гърба ми няма някой, да подложи на съмнение психическото ми състояние, и погалвах леко прашния етикет. Къде е дошло, милото българско винце, и то с долара да се бори! Та, американците отварят няколко бутилки, но изпиват една, тази, която след много мляскане, с най-различни физиономии, издаващи вкусовото усещане, осенило устната им кухина, с присвиване на очите, с облизване на езика, ще се решат да изпият. О, да гледаш как американците поръчват вечеря, как избират вино, и как после плащат, си е цял спектакъл, но за него ще стане дума по-нататък.