И за Америка като за Америка

Влязох в един такъв магазин за колбаси и месо… и щях да се загубя… Той беше толкова голям навътре, и толкова пълен с каквото трябва, че се заех… да броя. И преброих — петнадесет вида салами, наредени един до друг, в опаковки от сто грама до килограм… Преброих още десет вида свинско месо — предна част на задния крайник, задна част на предния крайник, ухо, само кожа, само сланина, смесено, с пипер, без пипер, от врата, от гърба, от корема, зад корема… Е, то бива, бива…

По-нататък идат пастърмите… Можеш да си режеш и да опитваш, да харесваш, да не харесваш… Има нарязано от всеки вид, ти само благоволи да протегнеш ръка и да поднесеш нежното червено пламъче на пастърмата до устата си… Тук, при това многообразие от десетина вида пастърми, усещам леко сърцебиене… Луд съм по пастърмата, а сега се обърквам… Като толкова обичаш едно нещо, по какво да познаеш от кое да си вземеш… Най-истинското чувство, което изпитвам, е да имам толкова дълги ръце, и с по толкова пръсти по тях, че да стана нещо като стоножка и всичките тези чудеса да ги сграбча и да хукна с тях към България…

Колебанията и вълненията ми в тази част на магазина бият всякакви хамлетови колебания… Оня се е питал да бъде, или да не бъде… За мене този въпрос беше решен. Че ще бъде, ще бъде, ама от кое да бъде…

Идат говеждите меса… Само шол, шол — ама от плешките, шол — ама от бутовете, още шолове, от още части се редят, само кокал не се мярка и аз направо ги съжалявам тия хора… Те не знаят какво е да идеш в магазина, да ти претеглят на разкривената паланца едни заден волски крак, очистен най-грижливо откъм всякакво месо, па да го занесеш в къщи, па да грабнеш сатъра, докато го съсечеш, за да влезе в тенджерата, съседката отдолу да оглежда панела, дали не се е пукнал вече. Па като пусне една мазнина, па като напълниш тенджерката с моркови, с картофи, с мерудийка, с джодженец — как си ти?

В подобен, войнски ред са наредени по-нататък агнешките меса, овнешките, телешките… Най-накрая идат деликатесните произведения от сърна, елен, маршируват всички възможни филета. Но аз вече съм дотолкова отмалял от гледки и видения, че се отказвам да стигна чак до дъното на магазина.

Ако някой ви каже, че някъде в Америка храната е скъпа, или дори средно скъпа, или даже малко скъпа, не му вярвайте… Храната в Америка е евтина, много евтина, по-евтина няма накъде… Като влизах навътре-навън из американските магазини, като гледах това, което частично описах, най-много ми се искаше да извикам: как не ви е срам!… Ала не извиках, защото и на влизане, и излизане, все едно дали бях в Харлем, в Сан Франциско, в Санта Фе или в Тера Хота — бях онемял. Поради което Америка не чу моя възмутен глас и моята будна съвест.

Така… Откъм мезето докарахме работата, ала де е да нагъваш суха мръвка, пък била тя и американска, де е да притуриш към нея краставичка, доматче, лучец… По магазините на «Плод-зеленчук» в Америка никога не можеш да познаеш кое време на годината е. Не е като у нас: появи ли се доматът, пиши го, април си отишъл. Появи ли се лукът, март е вече в къщата ти, късай календара… Дойдат ли юли–август, оглеждай се за грозде и дини… И в това отношение господ е ощетил Америка откъм прости човешки радости. Американецът не знае какво е да чакаш да излезнат дините, да узрее гроздето, да се зачервят черешите и да си хапнеш с такава сладост, че чак в петите си да я усетиш. Много видове лук има в тези американски магазини… Червени, бели, шарени, зелени, с листа, без листа. В найлонови пликчета — по един, по два, в мрежичка — по десетина… Както и доматите — наредени в десет реда и в десет опаковки от най-дребничките, които и да ги глътнеш, няма да се закачат на гърлото ти, до два килограма парчето. Да си направиш снимка с него и после да я показваш на приятели…