И за Америка като за Америка
- Автор: Семов Марко
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Пейо К. Яворов»
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «И за Америка като за Америка». Краткое содержание книги:
Нещо да има да кажете! Елате ни на гости в село само една събота (маже и в друг ден), да ви заведем на ресторант. И младежите ни, и девойките ни към 24 часа са употребили толкова концентрат колкото един статистически американец я употреби, я не, за цял живот.
Съвсем сериозно са се заели американците и по отношение на пушенето… Още щом прелетяхме в американските въздушни пространства и макар че бяхме във френски самолет, в самолета излезе надпис. «Вече сме на територията на САЩ, Във всички щати е забранено пушенето по време на всички видове полети и във всички самолети!»
Ха сега де! Прочетох веднъж текста, прочетох го втори път… Нещо ме гавва моят английски… Възможно ли е?… Това е чист абсурд… Че тия хора, ако тъй я карат, ще останат още утре без пътници… За щастие пък да не споменаваме.
Ала както се убедих отпосле, самолетите им не само не остават без пътници, но са и винаги пълни. Летенето със самолет от един град до друг американците го имат за нещо по-обикновено, отколкото, да речем, ако ние се качим в рейса от Троян до Ловеч. Като погледне човек въздушната карта на Америка, ще види толкова много линии, че те като снопове излизат от всяко що-годе завъртяло площадче градче, и стигат навред из тая огромна страна. Линиите са толкова много и толкова нагъсто, че приличат на снопове от ракети, които военните гарнизони у нас изстрелват по празниците. Чак като иде горе във високото ракетата, се виждат стотиците отделни пътища, които нейните светлинки оставят в небето. Летищата са вероятно и най-оживените места в тази страна, а пътищата към летищата — най-натоварените… Всяко летище е един свят, в който всичко има за човека, освен, пак повтарям, онова, което го няма в Америка — конячето, уискито, водката, мастичката.
И никъде, никаква цигара… «Кампанията» — ето една хубава нашенска дума, която липсва на американския социален и политически език — я е започнал главният хирург на САЩ. Започнал я, както ние казваме, на шега. На шега, на шега, ама на шега тия работи ги започваме само у нас. В Америка от такива шеги не разбират. Сега вече «кампания» против тютюнопушенето няма. Види ли се човек с цигара, значи това е второ качество човек — бил той мъж, още повече жена. А най-често това означава — човек от дъното…
Е, тогава — рекох пък аз, — не пушите, не пиете, ама опиатите пък ги дънкате, та света сте уплашили! В това ли ви е щастието?
Американците не отричат, че има наркомани в голямата им държава. Не само не отричат, ами тревогата във вестниците, телевизията, радиото е, както ние казваме — «нонстоп»… Специални вестници четох, пръснати по летища, по гари, навсякъде, където американецът отива. Педагози, невролози, политици, сексолози, всякакви «лози», каквито в Америка също има колкото щеш и за каквото щеш, пишат, съветват, предупреждават, заплашват, мръщят се, надсмиват се, заканват се с пръст, молят се — всичко правят, само и само да накарат учители, родители, просветители, волонтийрси и всички, които могат с нещо — да спрат това зло за Америка…
Злото е голямо. Но не чак толкова, колкото изглежда от американската телевизия, печат и радио… Защото то не е по-голямо, отколкото е в Европа. Шумът, който самите американци вдигат, е много по-голям… Те не крият бедите си, не ги премълчават, не искат но този начин да печелят национален престиж. Напротив, преувеличават ги. За да държат нащрек общественото мнение, отговорните институции, самата държава…
А ние в Европа ги оплакваме. И ги гледаме иронично…
В списъка на опиатите, които се употребяват в Америка, например се включват пиенето, пушенето, употребата на транквилизатори, самите наркотици в различните им видове. И кафето!!!
Ами ако така постъпим и ние в Европа? И в България? Представяте ли си каква ще излезе картинката… Просто не смея да го задам този въпрос… Защото само въпросът е достатъчно страшен, да не говорим за отговора… Ами ако пък към това прибавим нитратите, екологическата си драма, ако прибавим и престъпленията на нашето правителство, и пропагандата около Чернобил, каква ще бъде наистина картинката? Дали ще имаме още сълзи да оплакваме американците?…
Кафето! Това ми беше една друга мъка… Нямат кафе като хората американците. Това, което се продава в кафенета, в ресторанти и в хотели, във фоайета — безплатно, платено, това не е никакво кафе, а кафеена вода… В сравнение с тази вода, нашите бармани и барманки, които от едно кафе правят три или четири, са направо едни най-честни и достойни християни. На всичкото отгоре почти навсякъде е написано, че кафето е без кофеин. Взели му кокалцата на кафето, оставили го една гола вода, а колкото останало — посегнали на кофеина… Чаят в Америка е по-силен от кафето. Американците обаче пък не обичат чая…