Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Най-после очакваният пробив настъпи и по рядка щастлива случайност аз се намирах точно срещу мястото, откъдето се втурнаха пиратите. Свирката ми изпищя пронизително и от всички страни заприиждаха войници. В сравнение със сутринта положението се промени коренно. Сега пиратите бяха принудени да се движат през откритото пространство, докато ние ги обстрелвахме под прикритие. Когато се приближиха бежешком, аз с радост забелязах как нашите хора ги обграждат от двете страни и откъм тила, като същевременно внимаваха да не бъдат толкова близо до тях, че да не можем да косим отчаяните пирати с мускетна стрелба.
Даго тичаше най-напред и неволно почувствувах съжаление към този човек. Когато за пръв път се бях срещнал с него преди няколко седмици, той беше на върха на могъществото си. Някога адмирал на флота, макар и разбойническа, сега той бе загубил дори собствения си кораб и отчаяно се мъчеше да спаси живота си. Нямах сили да го застрелям и предадох заповед на другите също да го пощадят. Ако Даго трябваше та умре, исках това да стане в честен ръкопашен бой между нас двамата.
Половината от останалите пирати бяха повалени от стрелбата ни. Изскочилите от укреплението на хълма бяха петнайсетина души (другите намерихме загинали от силната бомбардировка на корабите) и само седмина, между които и Даго, стигнаха до края на поляната. Ние незабавно ги заобиколихме с обърнати мускети и завързахме ожесточен бой с тях, размахвайки сабите си.
— Предайте се! — извиках силно, тъй като бях отвратен от пролятата кръв и желаех силно да предотвратя по-нататъшно избиване. Даго се изсмя презрително и ми отговори с крясък точно в момента, когато съсичаше човека, който бе излязъл насреща му:
— Да се предадем, за да бъдем оковани и обесени? По-добре сабя или пистолетен куршум!
И така страшната игра трябваше да бъде изиграна докрай, защото хората на Даго отлично знаеха, че да се предадат, означаваше за тях позорна смърт на бесилката.
Биейки се непреклонно до последен дъх един по един пиратите падаха и умираха с презрителни ругатни на устата. Най-после останаха само трима, единият от които беше Даго. Устните му бяха извити в лека усмивка, докато се биеше, но в усмивката му имаше повече мъка, отколкото каквото и да е друго. Това беше усмивка на човек, комуто е отнето всичко, за което си е заслужавало да се живее, човек, изправен пред окончателен провал, човек, който не се бои от смъртта, понеже не му е останало нищо, заради което би избрал да живее. Ала свирепата храброст на Даго го подтикваше да продължава да се бие, сякаш бе решил да отнесе в гроба ведно със себе си колкото може повече от ония, които желаеха смъртта му.
Войниците знаеха за желанието ми да кръстосам сабя с Даго, затова ми сториха път и оръжията ни отново се срещнаха. Всичките му Другари вече бяха загинали, двамата с него стояхме един срещу друг, а наблизо нямаше никой, когото да нараним. Моите хора образуваха кръг около нас и докато наблюдаваха завършека на непримиримата ни вражда, отпуснаха оръжията си. Сякаш по общо споразумение Даго и аз насочихме върховете на сабите си към земята, докато той си отдъхне и се преценим взаимно.
— Значи ти си Еднооки втори — каза Даго. — Радвам се, че ще те погубя, преди да свърша със себе си, защото ти си причина за провала ми.
— Време е — рекох аз — и в известен смисъл съжалявам за това. Бих те пуснал, ако можех, ала…
— Стига приказки — отвърна той рязко. — Аз не се нуждая от твоята милост. Дните ми са преброени, но си отивам като храбър пират, а не като хленчещ пастор. Защитавай се!
Сабите ни се кръстосаха и докато се въртяхме един около друг, зрителите напрегнато мълчаха. Всеки от нас двамата се взираше злобно и проницателно в очите на противника си, като търсеше указание каква ще бъде следващата му стъпка. Всеки на свой ред дебнеше сгоден случай, но срещаше само непреодолима защита.
По едно време Даго започна старите си номера подскачаше насам-натам във всички посоки, сечеше и пореше въздуха с голяма бързина и сила. Но от предишния си двубой с него аз много се бях научил й вместо да стоя в отбранително положение предприех своя атака, тъй че го принудих да си служи със сабята по-често, за да отбива ударите ми, отколкото сам да ми нанася. Бавно, но сигурно го изтощавах и го из-тласва назад, ликувайки при мисълта, че доказвах превъзходството си над този пиратски главатар.
Ала мина много време, докато сабята ми успее да го нарани — такова ненадминато беше майсторството му. Всъщност, ако той не се бе препънал, щеше да избегне удара, с който и бих сабята му и забих своята дълбоко в рамото му.