Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— Нищо подобно — обадих се аз, когато го чух. — Само се чувствувам доста зле и съм страшно отпаднал. Какво стана? Завзехме ли укреплението им?
В отговор капитан Хадфийлд стисна силно ръката ми, неизразимо зарадван, че ме вижда още жив, а после дръпна листната завеса, която ни закриваше. Като погледнах отвъд поляната, където се търкаляха няколко трупа, напомнящи ми за щурма, съзрях пиратското укрепление. Сега високо над него се вееха дръзко пиратското знаме и необикновеният символ, който адмирал Даго развяваше от мачтата на своя флагмански кораб.
— Значи са победили — изпъшках — аз. — Как се развиха нещата? Как успях да се отърва?
— Ти дължиш живота си на Лен Григс — каза капитан Хадфийлд. — Щом видя, че си обкръжен вътре в укреплението, той някак си успя да пробие отбраната им, макар че се съмнявам дали сам би могъл да ти опише точно как е извършил това. Когато те удариха, той беше вече достатъчно близо до теб, за да те прихване, преметна те през рамо и се измъкна обратно, преди аз да разбера, че си ранен. Само така можеше да бъде спасен животът ти. Пиратите бяха толкова силно укрепени, че не бяхме в състояние да се доберем до тебе вътре, а вследствие на жертвите, които дадохме при нападението, фактически те вече имаха числено превъзходство над нас.
Капитан Хадфийлд беше твърде скромен, за да разкаже как той и хората му прикривали Лен Григс при оттеглянето му; как бойците му отстъпили едва след като станало ясно, че нищо повече не може да се направи; как се оттегляли, като бранели с бой буквално всяка педя земя; и как, когато Даго повел един отряд по петите на отстъпващите ни сили, капитанът строил хората си и оказал такава решителна съпротива, че пиратите побързали да се отдръпнат в своята твърдина. Всичко това научих по-късно. В момента, откровено казано, бях изпълнен най-вече със смесица от огорчение и мъка, че Даго и хората му все още не бяха победени.
— Като си помисля, че черепът с кръстосаните кости и неговото ужасно знаме още се развяват гордо над острова — казах аз мрачно. Капитан Хадфийлд тихо се изкиска, което никак не съответстваше на настроението ми.
— Радвам се, че имаха неблагоразумието да развеят знамената си — рече той. — Току-що получих съобщение от Дългия Джон, че вижда развяващото се пиратско знаме, и пита да го простреля ли. Твърди, че артилеристите му могат да запратят гюлле на не по-малко от трийсет ярда около него.
— Тогава кажи му да започва — възкликнах аз. — Трябва да приключим тази работа, преди да се мръкне.
Дългия Джон явно бе уговорил някаква система за сигнализиране с един наблюдател на брега, защото дълго преди да стане възможно разпорежданията ми да му бъдат предадени устно, първото оръдие прати с грохот страховитото си послание и едно гюлле прелетя над пиратското укрепление и падна зад него. Последва го второ гюлле, този път по-близо до целта, но все още не пряко попадение. Когато бухна третото гюлле, не можахме да се сдържим и завикахме гръмогласно „ура“, защото то попадна право във външната отбранителна линия на укреплението и направи огромен пробив в нея.
— Още няколко такива — провикна се капитан Хадфийлд ликуващо, — и ще можем да нападнем отново.
— Поискахте ли подкрепления от „Ловец“? — запитах аз. — Добре. Тогава трябва да се разгърнем отново, за да обкръжим тази поляна, иначе Даго ще се опита да се измъкне. Решил съм, преди да се мръкне, да го имам мъртъв или в плен, дори ако трябва сам да атакувам укреплението.
— Ти не си в такова добро състояние, че да говориш за атака — възрази капитанът, но въпреки това аз настоях да стана на крака и макар че няколко минути главата ми се маеше и страшно ми се искаше да легна отново, скоро виенето на свят премина и аз пак се чувствувах силен и готов да доведа докрай разплатата си с Даго и неговите хора.
Четири от последвалите пет гюллета, изстреляни от кораба, паднаха достатъчно близо до укреплението, за да се смятат за преки попадения. След като по този начин установи разстоянието до целта, помощникът задейства всички оръдия, които имаше на кораба, и островът се затресе от канонадата. Пиратите сигурно нямаше да могат да устоят дълго на такава силна бомбардировка и аз тръгнах от човек на човек около поляната, за да предупредя всеки да вдигне тревога веднага, щом забележи, че пиратите се опитват да се измъкнат от укреплението. В случай на тревога всеки войник, намиращ се по-далеч от мястото, откъдето пиратите се измъкват, трябваше да пробяга през поляната и да нападне главорезите в тил.