Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Можете да си представите колко алкохол се е лял. Предполагам, че при този нощен гуляй е бил изпит повече грог, отколкото за един месец под строгия режим на Едноокия. Когато платноходът, който прибрал Даго и хората му, след като Едноокия бе пленил неговия, се приближил, привлечен от горящия кораб, на борда на „Нападател“, нямало нито един трезв човек и повечето хора от екипажа му хъркали като свине. Даго тихомълком обезоръжил всички спящи, прехвърлил на борда своя екипаж и зачакал да се съмне, за да могат спящите да се съвземат донякъде от пиянската си оргия. Когато слънцето изгряло, той заповядал да насочат маркучите със силни струи вода към поспаливите и много скоро те се изправили на крака, олюлявайки се, като напразно се мъчели да се ободрят и да избягат от потока вода, който ги обливал от главата до петите, а от време на време ти събарял и ги помитал към шпигатите18.
Когато най-после това развлечение омръзнало на екипажа на Даго, полуудавените хора били доведени пред адмирала и разпитани строго за всичко, което се случило, след като Едноокия завладял „Нападател“ Очевидно две неща поглъщали вниманието на Даго: първо, той желаел да си възвърне съкровището; второ, искал да си отмъсти на капитан Грим. Трудно би могло да се каже коя подбуда е била по-силна у него.
За щастие на нас, изоставените на остров Череп, Даго вече бил уредил среща на корабите, които трябвало да тръгнат под негово командуване срещу Санта Галма, и дори жаждата за лично отмъщение, нито пък намерението му да си възвърне богатството не могли да го накарат да пропусне тази среща. Навярно и той като хората от „Нападател“ е мислел, че всички сме мъртви, макар че метежниците, които ни бяха оставили на остров Череп, не осведомили Даго какво са направили с нас. Така или иначе Даго отложил заминаването за остров Череп за след срещата и когато най-после пристигнал там, ние бяхме отплавали, както научихте, с кораба на лудия капитан.
— А какво стана с Черния Джим и Бабаита? — попитах аз пленника, който ни бе разказал всичко това. — Не ги видях при нападението срещу Санта Галма.
— О, Даго нареди да ги обесят на мачтата, пред очите на цялата му флота — бе отговорът, — като предупреждение към другите, за да не посмеят да се разбунтуват срещу своите капитани. Фактът, че самият Даго искаше да убие Едноокия, не даваше право на хората на Едноокия да го убият, нито пък да го изоставят на пуст остров.
Сурово правосъдие, помислих си аз, и все пак в него имаше голяма справедливост. Командуваните от Даго хора знаеха кажи-речи само едно да се подчиняват на оня, от когото се страхуват. Със суровата си разправа с бунтовниците Даго може би бе накарал всекиго, който ненавиждаше властта му, добре да мисли, преди да рискува с опит да го свали.
Едва пиратът успя да отговори на последния от въпросите ни, един от моряците се втурна в каютата много развълнуван.
— Наблюдателят съобщава, че някой сигнализира от брега — извика той.
Изскочихме бързо на палубата и като погледнахме към брега, съзряхме някаква фигура, която махаше с ръце оттам.
— Но той носи английска военна униформа — възкликна капитан Хадфийлд. — Аха, познах го! Това е войникът Винсънт. Оставихме го на брега, тъй като не умее да плува.
— Може би знае къде са се приютили Даго и хората му — казах аз. Тогава една лодка загреба с пълна скорост към брега и войникът бе докаран обратно при нас.
Когато се качи на борда, той отдаде чест на капитан Хадфийлд и без да чака въпроси, заговори възбудено.
— Те минаха точно под дървото ми, сър, ала не ме забелязаха. Изпървом помислих да стрелям към тях, но не можех да убия повече от един. Тогаз ми хрумна да ги проследя, та побързах да сляза от дървото. Ама свалих куртката си, да не би да ме издаде с яркия си цвят. А после, така да се каже, тръгнах по петите им, като внимавах да се крия добре между дърветата… и други подобни.
— Добре си постъпил, Винсънт — обади се капитан Хадфийлд, когато храбрецът се поспря да си поеме дъх и да обърше зачервеното си чело.
— Да, сър, ала веднъж един от тях едва не ме забеляза. Ама аз тутакси легнах по корем зад няколко високи растения и той си продължи спокойно нататък. Сега всички май са се скрили в горичката на върха на един хълм. Според мен няма да е лесно да се превземе тази горичка.
— Но скоро и това ще стане — вметна капитан Хадфийлд уверено. — И то преди да изтече много време. А сега, капитан Дебнъм, какво ще кажете, веднага ли да изпратим десантен отряд?
18
Шпигат — отвор за оттичане на водата от палубата зад борда. — Б. пр.