Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Зърнах го в средата на кораба, гърбом към мачтата, където отблъсваше атаките на трима войници. Докато гледах, той подскочи внезапно напред и прободе с оръжието си средния от своите противници. Преди другите да успеят да му направят нещо, Даго се отдръпна, като мачтата беше зад него, а размахваната сабя го предпазваше отпред.
Намерението ми бе да се завтека към мястото, където се биеше Даго, да пратя войниците да си търсят врагове другаде и да премеря силите си със смелия пиратски адмирал. Но и този път ми бе попречено. Докато тичах по палубата, съгледах капитан Хадфийлд, притиснат здравата от двама пирати. Не ми оставаше нищо друго, освен да завържа бой с един от противниците му, като оставих капитана да се справи с другия, което той стори бързо, чисто по войнишки. Моят противник обаче се оказа костелив орех, тъй като беше много подвижен, макар и да владееше слабо сабята. Аз все още напразно се мъчех да му нанеса удар, когато отляво се чуха нови крясъци — хората от „Ловец“ се прехвърляха на борда.
При този внезапен приток на нови врагове пиратите разбраха, че вече нямат шансове за успех. Моят противник запокити сабята си към мен, обърна се и се преметна през борда, преди да успея да го догоня и да го съсека. Други пирати също последваха примера му и след няколко мига боят приключи, като нито един пират не остана на борда с изключение на тия, които бяха паднали в битката. Даго последен напусна кораба, като отскочи далеч от борда, крещейки предизвикателно, докато се отдалечаваше.
Войниците заредиха бързо мускетите си и се прицелиха в подаващите се над водата глави на плувците, но вероятно напрежението и суматохата на доскорошната схватка бяха разстроили нервите им, защото, струва ми се, нито един изстрел не попадна в целта. Мокрите пирати изпълзяваха един по един от морето и изчезваха под покрова на дърветата. Последният, който изскочи, се обърна и размаха юмрук към нас. Един изстрел от набързо прицелен мускет прекърши някакъв клон, който увисна точно над главата му. С уплашен вик човекът забрави предизвикателството си и хукна като заек, стреснат в игра.
Палубата, на която се бе водила битката, представляваше потресаваща гледка. Навсякъде имаше кръв, а двама смъртно ранени пирати стенеха сърцераздирателно. Преброихме на палубата петима мъртви пирати, под водата се виждаха труповете и на още четирима, лежащи на песъчливото дъно на заливчето, а трима се бяха проснали в неудобни пози напряко на седалките на една от лодките. Нашият отряд също не бе останал невредим. Макар че бяхме загубили само четирима души, убити на място, още толкова бяха тежко ранени и щеше да се наложи корабният лекар да приложи цялото си изкуство, за да ги оправи.
Първата ни работа беше да се погрижим за ранените — както приятели, така и врагове. Можехме да си позволим да дадем на Даго и останките от бандата му известен отдих. Те Се намираха на острова, където бихме могли да ги изловим, когато пожелаем, а доколкото ни беше известно, нямаха начин да се измъкнат, тъй като сега „Нападател“ беше в ръцете и.
Скоро „Нападател“ навлезе в дълбоки води и щом се озовахме там, увихме в хамаци намиращите се все още на борда трупове, привързахме за краката им олово, за да ги притегля надолу, и после ги спуснахме зад борда. Не можах да се сдържа да не потръпна, когато, гледайки надолу в морето, забелязах широката глава и източеното тяло на една акула, която плуваше около кораба, сякаш чакаше лакомо близката гощавка.
След това трябваше да измием палубите, а под тях открихме разни замърсени предмети, навярно останки от краткото пътуване, което корабът бе извършил, след като Дългия Джон, Лен Григс и аз бяхме изоставени на остров Череп. Впрочем от един пленник научихме как „Нападател“ отново паднал в ръцете на Даго. Отплавайки от острова, няколко дена по-късно „Нападател“ забелязал един търговски кораб и тутакси го подгонил. Скоро настигнал жертвата си и след кратка престрелка корабът се предал. Пиратите веднага се прехвърлили на безпомощния кораб, избили екипажа му до последния човек, накрая разграбили и подпалили и самия кораб. После „Нападател“ легнал на дрейф до злочестата си жертва, докато пиратите празнували първия си успех под командуването на своя нов капитан.