Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Предполагам, че всъщност за по-малко от половин минута стигнахме подножието на върха, на който се намираше пиратското укрепление. Ала ми се стори, че това ни бе отнело часове. Бяхме се разбрали оттук да обсипем с мускетен залп защитниците горе. Смътно виждахме движещи се фигури зад отбранителната линия, ала ги гледахме през облак дим, предизвикан от собствената им стрелба. По мой пример, приближавайки се, войниците коленичеха на един крак и стреляха колкото можеха по-бързо срещу неясните фигури горе. Когато всички оцелели от наша страна се събрахме, дадохме им минута-две да си поемат дъх и аз надух пронизително свирката си — сигнал, както се надявах, за последния щурм.
Колко добре помня тази ожесточена атака! Всички ревяхме като пълчище демони и по този начин се настървявахме до такава степен на ярост, когато човек жадува да убива и само да убива. Лицата на другарите ми бяха изкривени в гримаси на страхотен бяс и предполагам, че и моето лице имаше същото сатанинско изражение. Повечето от нас захвърлиха мускетите си и сабите ни лъснаха на слънцето — бяхме решили да водим ръкопашен бой. И тъй продължавахме нагоре, като ту залягахме, ту ускорявахме крачка, ту се обръщахме да махнем на другарите си. Никой и не мислеше да бяга малодушно въпреки тежките жертви, които продължаваше да ни причинява мускетният огън на пиратите. Земният насип пред укреплението беше целта, към която се стремеше неотклонно всеки от войниците.
На изстрелите ни отвръщаха предизвикателни крясъци от гърлата на пиратите. Като лъвове в капан те се бяха обърнали към нас, решени да се съпротивяват до последен дъх.
— Елате де, войници — долетя подигравателен глас. — Имаме изненада и за вас.
Така се и оказа. Когато нашите хора сгъстиха редиците си и ние се приближихме до върха на хълма, чух гръмогласен вик на Даго. Маскировката бе смъкната незабавно и се показаха няколко оръдия, разположени на промеждутъци около укреплението така, че държаха под обстрел най-лесните подстъпи към ограденото място.
— Залягайте всички, залягайте! — извиках аз, но преди мнозина да разберат заповедта или да я изпълнят, думата „Огън“! прозвуча с омразния глас на Даго и няколко силни гърмежа отекнаха над острова, последвани от свистене на летяща стомана и стенанията на покосените, но не убити войници.
За един напрегнат миг всички, които бяхме оцелели, се поколебахме. Ако един-единствен бе дал пример за отстъпление, щяхме да побегнем и пиратите положително щяха да наизскачат от твърдината си и да ни отмъстят жестоко. За щастие сред нас все още имаше човек, когото внезапният и ненадеен залп на оръдията не бе зашеметил напълно. Като притисна бузата си с лява ръка, за да скрие кръвта, течаща от раната там, капитан Хадфийлд размаха сабята, която държеше в другата си ръка, и викна „Напред!“ така гръмогласно, че помете страха от нас, останалите, както грижлива домакиня помита паяжини с бърсалка.
— Напред!
Възгласът бе подет и с окрилящо „ура“ ние отново се устремихме напред. Нямаше време за презареждане на оръдията! След миг се озовахме върху насипа, събаряхме отбранителните съоръжения или кръстосвахме саби с хората зад тях, преди дори едно гюлле да успее да мине през пробива. Един от войниците ме повдигна и аз се покатерих на цапфата на оръдието, което бе повалило толкова храбреци от моя отряд. Изпитвах чувство на бурно ликуване и силна жажда да убивам. Пистолетът, с който се прицелих в Даго, направи засечка и аз с ругатня запокитих тази безполезна вещ в главата му, но не го улучих. Тогава скочих вътре в укреплението и се развъртях юнашки, за да дам време на някои от войниците да се присъединят към мен.
Мисля, че не повече от пет-шестима наши успяха да проникнат в ограденото място. Останалите бяха сметнали, че отбранителната барикада е прекалено висока, за да се прехвърлят през нея, или пък твърде здрава, за да я съборят, докато пиратите се биеха така свирепо, че правеха укреплението си наистина непристъпно. Колкото до нас, шестимата, които успяхме да проникнем вътре, оказахме се в опасно положение. Даго подвикна по име на неколцина от хората си да ни нападнат и ние се видяхме въвлечени в ожесточена схватка с някои от най-добрите бойци измежду пиратите. Двама от войниците паднаха почти веднага, а малко по-късно аз получих удар по главата и всичко ми причерня.
Не съм останал за дълго в безсъзнание, както научих впоследствие. И наистина все още не се бе мръкнало, когато дойдох на себе си и усетих, че главата ми се цепи от болка. Ала се чувствувах така, като че голяма част от живота ми бе изтекла, докато съм бил в безсъзнание. Намерих се легнал зад някакви храсти, далеч от пиратското укрепление, капитан Хадфийлд промиваше челото ми и ме оплакваше на глас, тъй като ме смяташе за мъртъв.