Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Знаех си, че все пак се каниш да убиеш херцога! — радостно извика Асрана.
— Не, скъпа — отвърнах. — Аз държа херцогът да остане жив след нашия преврат. Ако го убием, всички присъстващи на пира у барон Торандин тази вечер утре ще грабнат оръжие. Стрелата е предназначена за друг. Нека не се бавим повече и да започваме. Този ден няма да трае вечно, а на нас ни предстои още много. И, моля, не се промъквайте крадешком, нито пък допускайте да изглеждате виновни. Нека думата „патриот“ е постоянно пред очите ви.
Така на нашия заговор беше даден ход, а ограниченията, които поставих, ни спестиха излишни спънки и вълнения. Независимо от техните недостатъци, арендите са най-талантливите заговорници на света. Асрана и Мангаран се движеха незабелязано и с лекота сред придворните. Те посвещаваха в тайната онези, които можеха да ни бъдат от полза, а останалите омайваха с празни думи и ласкателства.
По обед на същия ден вече можехме да се похвалим с доста напреднала организация на нашия комплот. Мангаран успя да завербува неколцина от по-възрастните и състоятелни придворни, а Асрана спечели на наша страна каймака на младото благородническо общество. Моят принос в общото дело се свеждаше до химични операции. Виното, което пиеха съконспираторите, не би могло да замае дори муха. Напитките на онези, които поддържаха Олдоран обаче, не само че биха повалили муха, но имаха силата да сринат и стената, върху която е кацнала тя.
По някое време след обед барон Торандин, приятелят на граф Мангаран, разпрати известия до избраните гости, в които ги канеше на „задушевна приятелска сбирка тази вечер в дома ми“. Мангаран и Асрана обходиха отново своите довереници и ги предупредиха да не протестират, че не са сред поканените. По онова време всички във Во Астур бяха готови да зарежат каквито и да било занимания, щом се разчуеше за някое тържество. Неколцината заговорници онази вечер бяха разкъсвани между желанието за един хубав пир и един умел заговор.
Около два часа след обед аз направих всичко възможно да задържа херцога у тях. Реших въпроса като подсилих градуса на виното, което пиеше, докато се изтягаше мързеливо на трона си. Към три часа той вече беше паднал в несвяст. „Толнедранецът“ до него взе да надушва нещо нередно, но през това време ние вече имахме значителна преднина.
Планът ни беше удивително прост. Имате ли работа с аренди, гледайте да избегнете каквито и да било сложни и оплетени ходове. Всеки от придворните в палата имаше по неколцина камериери, пажове и икономи в свитата си. А понеже действието се развиваше в Арендия, цялата прислуга беше въоръжена до зъби и беше готова да скочи при всеки знак за тревога. Ако станеше нужда, имахме на своя страна внушителна трупа въоръжени мъже. Но след като най-ревностните привърженици на херцога в този момент пируваха у барон Торандин, единствено личната стража на Олдоран можеше да ни окаже някаква съпротива. Виното, което им сервираха заедно с вечерята обаче, ги извади за дълго време от строя. Мнимият толнедранец сигурно също имаше на свое разположение неколцина здравеняци, но ние бяхме по-многочислени и щяхме да надделеем.
Като благовиден предлог за детронирането на Олдоран щеше да послужи „внезапното заболяване на Негова Светлост“. Само дето нямаше нищо „внезапно“ в неразположението на херцога. Олдоран беше прекарал дълги години с глава, потопена в котел с вино, и беше съвсем логично рано или късно да рухне.
Малко преди вечеря отново повиках Асрана и Мангаран в розовата градина, за да уточним и последните детайли от нашия план.
— При никакви обстоятелства не го убивайте — твърдо наредих аз. — Всичко ще стане на пух и прах, ако го сторите. Когато свършим, искам да се престорите на много изненадани и загрижени за здравето на Олдоран — погледнах Мангаран. — Говорихте ли вече с игумена? — попитах.
Той кимна.
— Всичко е уредено. За Олдоран в манастира са приготвени уютни покои и са му отделени толкова много бурета вино, че едва ли някога би успял да ги пресуши. Игуменът редовно ще праща вести за здравето на Негова Светлост, което с течение на времето ще се влошава все повече и повече.
— Не правете нищо, с което да ускорите смъртта му — предупредих го аз. — Оставете черният дроб на Олдоран да свърши тази работа вместо вас.
— Колко време ще отнеме това, Поли? — намеси се Асрана.
— Давам му най-много шест месеца — отвърнах. — Бялото на очите му вече има жълтеникав отенък. Това значи, че черният му дроб се е превърнал на камък. Не след дълго херцогът ще започне да вилнее и да говори несвързано. Точно тогава вие ще започнете да пускате привържениците му един по един да го видят. Оставете ги сами да се уверят в неизлечимата му болест.