Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Той ме погледна подозрително.
— Може и така да е — рече най-накрая със съмнение в гласа.
— Довери ми се, татко. И нали ще ми направиш тази услуга?
— Каква услуга?
— Речта пред народа утре сутрин.
— А защо ти не говориш пред тях?
— Нали току-що ти обясних приликите между жените и домашните животни. Тук е Арендия, татко, а нито един нормален аренд няма да слуша какво му говори някой, облечен в рокля. Освен това трябва да замина за Во Мимбре и няма да имам време да убеждавам полупияните астурианци, че съм нещо повече от пудел или домашна котка. Ако им дръпнеш едно слово, цялата заслуга за това, което направих тук, ще бъде твоя. При това от теб не се иска да си цапаш ръцете. Погледни на въпроса и от тази страна.
— Ще помисля. Защо позволяваш на това глупаво момиче да те нарича „Поли“? Ако аз си позволя подобно нещо, ти просто ще ми подпалиш брадата!
— Точно така, затова не се и опитвай да го правиш! Всъщност аз не бях напълно сигурна доколко ми е вярна Асрана, докато тя не ме нарече „Поли“. Но вече зная, че ми е предана до гроб.
— Я, моля те, ми обясни това още веднъж.
— На Асрана винаги се е налагало да си служи с лакти, за да си извоюва положение. Аз й предоставям всичко на тепсия, а тя ще ми е вечно задължена за това.
— Никога няма да проумея жените!
— Сигурно е така. Сега, преди да си започнал да съчиняваш утрешната си реч, би ли направил още нещо за мен?
— Май нямам друг избор. Какво искаш?
— Точно в този момент личната охрана на Олдоран вечеря. Направи нещо с виното им. Искам да паднат мъртвопияни, преди да са стигнали до поста си.
— Мислех, че не одобряваш пиенето.
— Това е изключителен случай, татко, а изключенията понякога налагат да нарушаваме правилата. Искам да избегнем кръвопролитието тази нощ. Много е важно отстраняването на Олдоран да изглежда по-скоро административно, отколкото чрез военен преврат.
— Имаш талант за тези неща, Поул.
— Благодаря ти, татко. А сега иди в караулното помещение и обезвреди охраната на херцога. После ще имаш време да подготвиш речта си, докато аз свалям властта.
След вечеря към мен приближи някакъв як селянин, който изглеждаше много свит и срамежлив.
— Лорд Мангаран ми нареди да говоря с вас, милейди — любезно рече той. — Каза, че сте искали да пратите вест някому, а аз трябва да я отнеса. Името ми е Ламер.
Аз бях леко объркана — това все пак беше заговор!
— А ти добър вестоносец ли си? — попитах.
— Няма по-добър от мен в цяла Астурия, милейди. Да Ви покажа ли?
— Ще ти се доверя и така, Ламер. Искам посланието ми да стигне на мястото в точно определен момент.
— Това е напълно по силите ми, милейди. — Той примигна. — Ще бъда в галерията отдясно на трона — каза после. — Ще пратя съобщението и ще съм на половината път към външните порти, още преди то да е стигнало своя получател.
— Много добре, приятелю. Сега отивам да се преоблека, а после слизам право в тронната зала. Прати моята вест, щом ме видиш да влизам през вратата.
— Ще бъде сторено, милейди. — Той се поколеба. — Ами… Хм… Кой ще е получателят?
Казах името и когато го чу, по лицето му пробяга тънка усмивка. После отидох да сменя дрехите си в покоите на Асрана. Избрах роклята, която носех на сватбата на Белдаран. Беше достатъчно предизвикателна, за да привлече вниманието на всички в залата, пък и познавах и последната нейна гънка — нали бях гледала как Арел прави всеки бод с иглата.
Асрана влетя в стаята, точно когато завършвах прическата си.
— О, богове! — извика тя. — Каква поразителна рокля, Поли! Но не е ли малко дръзка и лекомислена?
— Това е целта — казах. — Планът ни ще се задейства в мига, когато вляза в тронната зала. Затова искам да съм сигурна, че всички ще ме забележат.
— Можеш да бъдеш убедена, Поли. Видът ти обаче може да провали нашия план. Всички ще бъдат така захласнати по теб, че ще забравят да свалят властта.
— Погрижила съм се едно нещо да им го напомни, скъпа — уверих я аз. — А сега върви да ми доведеш Мангаран. После можеш спокойно да отидеш в тронната зала.
— Нервите ми са малко изопнати, Поли.
— Хубаво, така и трябва. Налага се рефлексите ти да бъдат изострени. А сега бягай!
Тя изчезна, а Мангаран почука на вратата няколко минути по-късно.
— Прати ли сте да ме повикат, лейди Поулгара.
— Влез и затвори вратата.
Той се подчини.
— Оттук ще отидете право в тронната зала, милорд — наредих аз. — Постарайте се да сте на не повече от метър и половина от трона. Нали Олдоран е там?