Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Асрана постоянно се оглеждаше крадешком и със заговорнически шепот питаше:
— Как се развива планът ни, Поли?
— Най-напред престани да се държиш така, Асрана. Никакво криене, никакво ходене на пръсти из тъмните коридори и никакво шептене! Говори с нормален глас и не се оглеждай като някой крадец, който носи плячка на гърба си. Правиш ли това, все едно едновременно размахваш знаме, свириш на бойна тръба и носиш табела с надпис „конспиратор“ на врата си.
— Искам да извлека максимално удоволствие от този щастлив случай — нацупи се тя.
— А колко голямо ще бъде удоволствието ти, ако прекараш следващите четиридесет години в тъмницата?
— Предполагам, че хич няма да ми е весело — призна тя.
— Размисли и върху тази възможност, скъпа. Представяй си от време на време, че спиш на мокра слама в компанията на едри плъхове. — После погледнах граф Мангаран. — Доколкото разбирам, Олдоран не се радва на особена подкрепа тук във Во Астур. Права ли съм?
— Почти никой не е на негова страна. Подкрепя го само собственото му семейство, разбира се, и неколцина благородници, които извличат облаги от неговото некадърно управление. Това са всички. Охраната — също, но за нея вече споменах.
— Ще се погрижа за пазачите — уверих го аз. — Имате ли някой доверен човек, който да живее недалеч от двореца във Во Астур?
Той се замисли.
— Мисля, че барон Торандин отговаря на тези изисквания, милейди.
— А умее ли да пази тайна? И ще Ви направи ли услуга, без да иска много обяснения от Вас?
— Предполагам, че да.
— Хубаво. Помолете го тогава да организира тържество в къщата си тази вечер. Вие подгответе списъка на гостите, който ще включва всички роднини на херцога и онези, които имат материална изгода от неговото управление. Прибавете и още няколко неутрални, за да не е съвсем очевиден нашия замисъл. Не искам нито един от привържениците на Олдоран да се мотае по улиците тази нощ.
Той се усмихна.
— В такъв случай Торандин е най-подходящият човек. Той се слави с пиршествата си по цяла Астурия. Никой не би устоял на неговата покана.
— Добре. А сега нека се заемем с нашето тържество. То ще бъде с по-малобройни участници, но затова пък ще се помни дълго. Колкото по-малко хора са въвлечени в заговора ни, толкова по-малко са рисковете някой да ни предаде. Достатъчни са дузина посветени.
— Не можете да направите държавен преврат с една шепа хора, милейди!
— Напълно е възможно, ако се действа правилно, милорд. Ние няма да тичаме по улиците с оголени мечове и развети пряпорци. Нашият комплот е много по-фин.
— Това е много неприятна дума, Поли — оплака се Асрана.
— Коя по-точно, скъпа?
— „Комплот“. Не можем ли да измислим нещо по-възвишено.
— Ами нека да размисля. Как ти се струва „заговор“? Или може би „конспирация“? Измяна? Предадено доверие? Оскверняване на свещената клетва?
— Нито една от тях не звучи добре — намуси се тя.
— И това, което правим, не е добро, Асрана. Олдоран е законният господар на Астурия, а ние замисляме неговото детрониране. Това значи, че сме криминални престъпници. Или патриоти.
— Ето тази дума вече ми хареса.
— Хубаво тогава, патриотке Асрана. Беше ми казала, че можеш да завъртиш главата на всеки мъж във Во Астур. Време е да го докажеш.
— И какво трябва да направя?
— Върви да разбиваш сърца. Започни да пърхаш кокетно с клепки, хвърляй премрежени и томителни погледи наляво и надясно, въздишай издълбоко, така че гърдите ти да опъват до пръсване деколтето. Постарай се също очите ти да се навлажнят като на кошута.
— Ах, колко вълнуващо! — възкликна очарована тя, пляскайки ликуващо с ръце. — А ти ще разбиеш ли нечие сърце, Поли?
Аз поклатих глава.
— Аз съм непозната тук и хората, които се каним да спечелим на наша страна, едва ли ще ми имат доверие като на теб. Освен това имам немалко други задачи. На вас двамата остава задължението да осъществите всички необходими контакти. Не ме интересува как ще го постигнете, но искам тази нощ да имам на разположение дузина верни хора, разположени на подходящите места в нужното време. Погрижете се за това.
— Случвало ли се е да оглавите командването на някоя армия, лейди Поулгара? — обърна се любопитно към мен граф Мангаран.
— Още не, милорд. Обикновено уреждам нещата без кръвопролития. А, това ме подсеща за още нещо. Трябва ми един стрелец — искам най-добрият. За успеха на нашия план ще е нужна една-единствена стрела, но на точно определено място и в определен миг.