Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Направих го много бавно, за да бъде още по-впечатляващо, пък и да не стресна мурга, който беше някъде наблизо в двореца. Розата най-напред се смали и почти изчезна в дланта ми, а после нейното крехко стебло взе да расте и да пуска тънки филизи, докато най-накрая те не скриха слънцето с клонките и цветовете си. Първо се появиха листата, а после и розовите пъпки. Когато се разлистиха, се оказа, че всяка роза е с различен цвят.
— Май не сте свидетел на подобно нещо всеки ден, а, Мангаран? — любезно попита Асрана.
Графът беше доста стреснат, но после бързо възвърна самообладанието си.
— Добре дошли във Во Астур, лейди Поулгара — поклони ми се с несравнима галантност той.
Изпратих моя разноцветен розов храст в най-отдалечения кът на градината и му отвърнах с изящен реверанс.
— А сега, след като приключихме с това, време е да поговорим сериозно, милорд.
— Целият съм в слух, лейди Поулгара, и съм на ваше разположение със сърце и душа.
— Ах, Поли, не го отблъсквай — каза Асрана със светещи очи. — Ако пък ти не го искаш, тогава го остави на мен!
— Така да бъде, Асрана — отвърнах аз. После се обърнах към Мангаран. — Имате ли настроение за заговор и предателство тази сутрин, милорд? — попитах го.
— Аз съм аренд, лейди Поулгара — каза той с тънка усмивка. — По рождение съм създаден за бунт и неуредици.
— Поли ще убие нашия херцог — изтърси Асрана, — пък аз ще гледам отблизо как ще го направи.
— Може ли и аз? — възкликна Мангаран с почти детски копнеж в очите.
— О, богове! — изпъшках аз. — В какво се забърквам!
— Ние ще бъдем послушни, Поли — обеща Асрана. — И как ще премахнем буболечката?
— Най-вероятно няма да се стигне дотам — уверих ги аз. — Той може да знае неща, които ме интересуват. Позволил е да го подведе един мург, който се опитва да предизвика война между Арендия и Толнедра.
— Велики Чалдан! — избухна Мангаран. — Знаех, че нашият херцог е идиот, но чак толкова…
— Той не е единственият, който се е хванал на въдицата, милорд — успокоих го. — Идвам направо от Во Вакюн, където се е разиграла същата история. Подозирам, че и във Во Мимбре не е по-различно. Ангараките се опитват да предизвикат раздори и войни на запад, за да улеснят нахлуването на Малория по нашите земи. Баща ми ме изпрати тук, за да се опитам да спра заговора. Разбирам, че вашият херцог е твърде дебелоглав, за да се вслуша в разумни обяснение. Ето защо нямаме друг избор, освен да го детронираме и да сложим Вас на неговото място.
— Мен? Защо точно мен?
(Защо, в името на боговете, всички казват това?!)
Обясних му защо точно него по най-прямия и недвусмислен начин, та дори безочливата Асрана изглеждаше малко притеснена накрая.
— Херцогът е строго охраняван, лейди Поулгара — каза колебливо граф Мангаран. — На тях им се плаща дори когато за останалите войници няма пари. Ще го защитават до последна капка кръв.
— Можем да ги подкупим — предложи Асрана.
— Човек, който може да бъде подкупен, не е достатъчно честолюбив, че да остане верен на този, който го е подкупил — възрази Мангаран.
Асрана сви рамене.
— Тогава ги изтрови, Поли. Обзалагам се, че в кесията на колана ти има нещо, което би свършило работа.
— И това не е изход, скъпа — казах. — Тук е Арендия и пазачите имат семейства. Избием ли ги, през останалата част от живота си вие ще трябва постоянно да си пазите гърбовете. Оставете ме аз да се погрижа за охраната.
— Кога ще свършим това? — попита граф Мангаран.
— Имате ли запланувано нещо специално за тази вечер, милорд?
— Нищо, което не би могло да бъде отложено. Но не смятате ли, че прибързваме малко?
— Боя се, че се налага, милорд. Това все пак е Арендия и нито един заговор не може да бъде сигурен, ако изпълнението му се проточи повече от няколко часа.
— Така е — въздъхна той. — Тъжно е, но е истина.
— Горе главата, Ваша Светлост — закачливо каза Асрана. — Аз ще те утешавам, докато Поли свърши мръсната работа.
Четиринадесета глава
Историята премълчава за революциите, защото те са знак за раздори, липса на единство, вътрешни междуособици и съперничество, които академиците винаги са смятали за потискащи и неподдаващи се на систематизиране. Но така или иначе, революциите все пак се случват, а Арендия е идеалното място за тях. Особено се гордея с тази, която аз лично предизвиках в Астурия онова лято. Тя може да си остане и единствената в историята, която от замисъла до края трая само един ден.