Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Ти ли увреди черния му дроб, Поли? — попита Асрана.
— Не, той сам си направи това.
— Мигар виното наистина може да причини такава болест?
— О, да, скъпа. Не е зле и ти да размислиш върху това.
— Май ще трябва да понамаля чашите — рече тя със загрижено лице.
— На твое място бих постъпила точно така. А сега искам вие двамата да се поразходите измежду нашите „патриоти“. Създайте у тях впечатление, че много съжаляваме за всичко, което се случва. Убедете ги, че не постъпваме така по наша воля, но че нямаме друг избор. Накарайте ги да повярват, че този преврат е израз на нашата любов към Астурия.
— Но това не е истина, лейди Поулгара — рече прямо Мангаран.
— Тогава излъжете. Добрата политика винаги се крепи на умелите лъжи. А когато произнасяте патриотичните си речи, си подсигурете хора в тълпата, които да ви подкрепят с възторжени възгласи на одобрение. Не оставяйте нищо на случайността!
— Ти си ужасно цинична, Поли! — каза осъдително Асрана.
— Сигурно е така, но то не ми пречи. А сега действайте. След като се уверите, че херцогът е на безопасно място в манастира, говорете с някои от местните барони. Искам утре заран улиците на Во Астур да гъмжат от въоръжени до зъби мъже. Предупредете бароните си обаче техните хора да се държат прилично. Никакво плячкосване, никакви убийства, пожарища или пък изнасилвания! Те ще трябва само и единствено да поддържат реда — нищо повече! А аз ще решавам кое нарушава порядъка и кое — не. Нека не даваме в ръцете на противниците си добър претекст за контрапреврат. А, щях да забравя. Утре заран в палата ще пристигне един побелял старец, облечен в бяла роба. Държа всички в палата до последния прислужник — трезви или пияни — да чуят думите му. Той ще обясни, че всичко станало тук, е било по негова изрична заповед. Не вярвам след това да имаме каквито и да било проблеми.
— Че кой жив човек на този свят има толкова голямо влияние? — попита леко стъписан Мангаран.
— Баща ми, естествено.
— Самият свят Белгарат! — зяпна Асрана.
— Не те съветвам така прибързано да му прикачваш прозвището „свят“ преди лично да си се запознала с него, скъпа — посъветвах я аз. — Освен това на твое място не бих се обръщала с гръб към него. Той има слабост към жените и трудно си удържа ръцете мирни, когато срещне някоя хубавица.
— Нима? — рече лукаво тя. — Това е много любопитно.
Асрана се оказа много по-лоша, отколкото предполагах!
— Успя ли да откриеш стрелец, Мангаран? — попитах графа.
— Да, лейди Поулгара — отвърна той. — Името му е Ламер и може да вдене игла със стрелата си от сто стъпки разстояние.
— Хубаво, искам да говоря с него преди да започнем да действаме.
— Ами… — колебливо рече Мангаран, — точно кога смятате да започнем, лейди Поулгара?
— Знакът за начало ще е моето влизане в тронната зала тази вечер, милорд.
— Ще внимавам тогава — обеща той.
— Дръжте си очите на четири. А сега се връщайте към задачите си.
Аз се позабавих в градината, докато те се отдалечиха на безопасно разстояние.
— Е, татко — рекох после, обърната към декоративното лимоново дръвче, — вече можеш да слизаш.
Изглеждаше доста глупаво, когато се смъкна от клоните и прие собствената си форма.
— Как разбра, че съм тук? — попита.
— Хайде, стига вече с тази игра на криеница! Знаеш прекрасно, че не можеш да се скриеш от мен. Винаги те надушвам, когато си наблизо! — После замислено замълчах. — Е, какво мислиш за плана? — попитах го.
— Мисля, че поемаш много рискове, пък и действаш прекалено бързо.
— Принудена съм да бързам, татко. Не зная още какви изненади ни е приготвил този мург.
— Точно за това ми е думата. Изпълнението на целия ти план зависи от тези двамата, дето току-що си тръгнаха, а ти ги познаваш едва от тази сутрин! Откъде си сигурна, че можеш да им се довериш?
Дарих го с една покъртителна въздишка.
— Сигурна съм, татко. Мангаран ще спечели много, ако планът успее, при това в душата му все още проблясват някакви останки от патриотизъм.
— Ами момичето? Тя не е ли прекалено вятърничава?
— Това е само поза, татко. Асрана е много умна, а и ще спечели почти колкото Мангаран, ако всичко завърши, както го планираме.
— Защо мислиш така?
— Част от проблемите на арендите идват от това, че жените тук са само едно стъпало над домашните животни. Асрана взима дейно участие в установяването на новата власт, а когато Мангаран се възкачи на трона, тя ще е неговата дясна ръка. След тази нощ момичето ще се превърне във влиятелна личност, с която ще са принудени да се съобразяват всички в Астурия. Това е нейният единствен шанс да се добере до властта и тя се е вкопчила в него с нокти и зъби.