Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— А, не, не точно сега, Асрана. Пък и за теб ще е най-добре да пиеш само вода тази сутрин. Ако смесиш отварата, която ти дадох, с вино, ще се почувстваш още по-зле.
— Ето, знаех си, че това лекарство ще има и неприятни последици! Та докъде бяхме стигнали?
— Обсъждахме недостатъците на Олдоран.
— А също така и предстоящите в най-скоро време събития.
Контеса Асрана имаше остър език и бърза мисъл. Това много ми се понрави.
— Ако обстоятелствата наложат, кой от тукашните благородници би бил най-подходящ да заеме трона?
— Граф Мангаран, разбира се. Познавате ли го?
— Видях го снощи. Той също май никак не уважава херцога.
— И не само той. Та кой би могъл да хареса Негова Буболечкова Светлост!
— Кой е този толнедранец, който се е лепнал за херцога?
— Сигурно говориш за Гадон. Той е търговец и подозирам, че предлага нещо на Олдоран. Почти съм сигурна, че сделката е нечестна и отблъскваща. Гадон души из двореца през последната половин година и купува дворцови чиновници на едро. Никой не го харесва, но той слухти и донася на херцога, затова трябва да го понасяме.
— Имате ли настроение за един сериозен заговор тази сутрин, Асрана?
— След като ми мина главоболието, съм готова на всичко. За какво ще заговорничим?
— Какво ще кажете за една революция, контесо?
— Колко забавно! — възкликна тя, пляскайки с ръце. — Обожавам планове за сваляне на буболечките от власт! Ще го убиеш ли, Поулгара? Ако го направиш, може ли да гледам?
— Ти си много лошо момиче, Асрана.
— Зная, но това би било толкова забавно! Обещай ми, че ще имаме възможност да се промъкваме в тъмното през нощта, да си говорим шепнешком и тайно да внасяме оръжие в двореца!
— Явно четеш много и долнокачествени епоси, Асрана. Истинският заговор не си служи с подобни театрални методи. Най-напред е задължително да поговорим с граф Мангаран, преди да решим да го издигаме на трона. Той вече е на години и подобно вълнение може да му се отрази зле.
— Само ми разваляш удоволствието! Аз пък бях решила да му поднесем трона по случай рождения му ден.
— Ще срещнем ли твърда съпротива у някого, ако решим да сваляме херцога? Той има ли верни привърженици сред придворните? Например роднини или пък чиновници, които биха загубили облагите си, ако го детронираме?
— Аз ще се погрижа за това, лейди Поулгара. Мога да завъртя главата на всеки мъж от този двор, стига наистина да го поискам.
Аз самата бях оставила по пътя си няколко разбити сърца и бях присъствала на някои от най-изтънчените флиртове в историята, но контеса Асрана беше от много висока класа и бях уверена, че има основание за своята огромната самоувереност.
След закуска контесата прати вест на граф Мангаран с молба да се видим в розовата градина. За всеки случай аз мислено претърсих градината, когато двете с Асрана влязохме там. Не бих искала някой да подслуша точно този разговор.
Когато се присъедини към нас, граф Мангаран имаше много уморен вид, но въпреки това в очите му присветваха дяволити пламъчета.
— Да му кажа ли? — попита ме Асрана.
— Май се налага — отвърнах. — Едва ли бихме стигнали далеч в преговорите, ако не е наясно за какво става дума.
— Имам малка изненада за Вас, графе — започна Асрана, опитвайки се да подражава на диалекта на васитските селяни. — Таз дама тук с несравнима красота е господарката Поулгара. Нали я знаете? Няма ли да е чест за вас да паднете в ногите й и да целувате следите й в прахта?
— Умолявам Ви, контесо — прекъсна я графът, прокарвайки ръка по лицето си. — Прекарах ужасна сутрин. Негова Светлост е направо нетърпим. Още не се е надигнал от леглото, а вече е пиян. Точно сега не ми е до вълшебни приказки.
— Но тя наистина е Поулгара, милорд. Поулгара Магьосницата. — Асрана ме погледна с невинни очи. — Омагьосай го, лейди Поулгара — настоя тя. — Превърни го в жаба или нещо друго.
— Позволяваш ли, Асрана? — попитах аз.
— Той е ужасен скептик, Поли, затова заслужава да направиш така, че да му окапе косата.
Никой до този момент не ме беше наричал „Поли“ и е най-добре никой да не се опитва да го стори отново.
— Моля да простите на нашата контеса, милейди — намеси се Мангаран. — Понякога много се увлича в желанието си на всяка цена да блести с остроумие. Опитвах се да я отуча от този порок, но и сама виждате колко безплодни останаха усилията ми.
— Забелязах, милорд — отвърнах аз. — Този път обаче тя казва истината. — Внезапно протегнах ръка и откъснах една тъмночервена роза от близкия храст. — Правя това, за да си спестим излишните обяснения — продължих аз. — А сега гледайте внимателно.