Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Подремнах за кратко в една празна приемна и рано на следващата сутрин се върнах в голямата зала, за да поразпитам за умната тъмнокоса жена, която на шега беше предложила минутата мълчание. Описах външността й на прислужниците, които разчистваха останките от пиршеството предната вечер.
— Това трябва да е контеса Асрана, милейди — каза сдържано един прислужник. — Тя е прочута кокетка, при това е много остроумна.
— Точно тя ще да е — отвърнах. — Доколкото си спомням, преди няколко години ни представиха една на друга и сега бих желала да подновя познанството си с нея. Къде бих могла да я открия?
— Нейните покои са на приземния етаж в западната кула, милейди.
— Благодаря — рекох и пуснах в ръката му една дребна монета. После тръгнах да търся западната кула.
Контесата страдаше от леко неразположение, когато нейната прислужница ме въведе в стаята й. Тя лежеше на дивана с мътни очи и мокра студена кърпа на челото.
— Не си спомням да сме се запознавали — каза ми с трагичен глас.
— Зле ли ви е? — попитах.
— Чувствам се малко отпаднала тази сутрин — призна тя. — Иска ми се вече да е зима. Тогава щях да изляза на двора и да заровя главата си в снега поне за час. — После тя ме погледна по-внимателно. — Кой знае защо лицето ви ми изглежда много познато.
— Не ми се вярва да сме се срещали, контесо.
— И аз не мисля, че сме се виждали. Имам чувството, че съм чувала за вас. — После постави пръсти на слепоочията си и мъченически простена.
— Трябва да поговорим, Асрана — казах, — но най-напред ще облекча малко болката ви. — Отворих торбичката, която висеше на пояса ми, и извадих от нея малка стъкленица. Изсипах част от съдържанието й в чашата върху страничната облегалка на дивана, а после я допълних с вода. — Никак няма да Ви се услади, но затова пък ще ви помогне — предупредих аз.
— Щом ще ми помогне, не ме е грижа какво е на вкус. — Тя изпи чашата на един дъх и потръпна отвратено. — Ужасно е! — каза, а после любопитно ме погледна. — Да не сте лечителка?
— Имам известен опит — отвърнах.
— Много странно занимание за дама от благородно потекло — рече тя и попипа челото си. — Май ми поолекна малко.
— Това беше и целта ми, контесо. Ще изчакаме лекарството, което ви дадох, да подейства напълно, а после искам да поговорим.
— Ще съм ви признателна до гроб, госпожо — каза тя с приповдигнат тон. — Но все не ме напуска чувството, че ви знам отнякъде. — После сбърчи малкото си носле. — Но в утрини като днешната какви ли не странни мисли ми минават. — Тя леко разтърси глава. — Невероятно! — възкликна изненадано. — Главата ми вече не се пръска от болка. Уверявам ви, че можете да натрупате състояние във Во Астур с това лекарство. Обзалагам се, че всички останали придворни в палата се чувстват като мен преди малко. — Тя внимателно стана и пристъпи към мен, взирайки се втренчено в очите ми, сякаш ме виждаше за първи път. После започна да се тресе. — Това беше магия, нали?
— Не, скъпа, не точно.
— Напротив, точно това беше! Имаш бял кичур в косата, при това си лечителка. Ти си Поулгара Магьосницата, нали? Ти си дъщерята на Белгарат!
— Виждам, че ужасната ми тайна излезе на бял свят — въздъхнах с престорено огорчение.
— Та ти си на близо милион години!
Аз докоснах бузата си.
— Наистина ли ти изглеждам толкова стара, Асрана?
— Разбира се, че не, лейди Поулгара — отвърна тя. — Не изглеждате нито ден по-възрастна от сто хиляди! — Двете се разсмяхме в един глас, но тя внезапно трепна. — Май малко прибързахме — отбеляза тя като докосна леко челото си. — Моля Ви, не ме разсмивайте известно време. Магията Ви още не е успяла да стигне до самото дъно на болката.
— Това не беше точно магия, Асрана, а отвара от няколко най-обикновени билки — въздържах се да кажа, че утрините й щяха да станат несравнимо по-приятни, ако не пиеше толкова вино вечер. — Измисли някакъв повод да отпратиш прислужницата си. Искам да поговорим насаме.
— Ще я пратя за закуска. Изведнъж страшно изгладнях. Вие ще ми правите ли компания?
— С удоволствие, скъпа.
След като момичето излезе, двете с Асрана пристъпихме към деловия разговор.
— Не искам да прозвучи непочтително, контесо, на не останах във възторг от вашия херцог.
— Никой от нас не е очарован от нашия повелител. Постоянно трябва да внимаваме да не го настъпим, когато е в тронната зала. Имаш ли някакъв лек срещу дребните по ръст и по дух? Олдоран прилича на буболечка, затова първата ти реакция е да го смачкаш. Животът ни ще стане много по-приятен, ако се намери някой да го размаже на пода и да ни отърве от присъствието му. Ще пийнеш ли малко вино?