Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Ваше високопреосвещенство, поканени сме да свирим след две седмици в Неапол.
В разговора им се намеси Кристофори, един от папските певци. Той не можеше да повярва, че някой е в състояние да запише по памет „Мизерере“, и настояваше да види какво е направил Волфганг. Присъствуващите се струпаха около Волфганг и Кристофори, дори кардиналът, който се мръщеше.
Внезапно Леополд се изплаши да не би това да засегне кардинала. Но Волфганг, който изглеждаше съвсем малко момче в сравнение с много високия папски певец, спокойно му подаде нотите и каза скромно:
— Не съм сгрешил.
Кристофори разгледа партитурата, а през това време всички мълчаха. Кардинал Палавичини попита:
— Наистина ли е записал точно всяка нота?
— Ваше високопреосвещенство, всичко е записано съвсем точно.
Леополд се обади:
— Ваше високопреосвещенство, обещавам, че никой не ще види партитурата — но кардиналът го спря с властен жест и обяви:
— Не е толкова тайно, колкото предполагате. Дали сме преписи на испанския крал, на императрица Мария Терезия и на падре Мартини. — Леополд изтръпна, когато кардиналът запита Волфганг: — Дете мое, не знаеше ли, че е забранено да се изнася партитурата от черквата?
— Забранено? Да се забранява музика? Ваше високопреосвещенство, тя е така прекрасна и благочестива, защо да не я чуят всички? Записал съм я правилно, нали?
— Безспорно. — И реши, че фелдмаршалът и граф Фирмиан не са преувеличили очарованието и ума на това момче. Обърна се към Леополд и рече: — Като се върнете от Неапол, негово светейшество навярно ще може да приеме сина ви, макар че има съвсем малко време за музика. После си тръгна, последван от своята свита: свещеници, секретари, лакеи и прислужници.
Леополд отложи пътуването за Неапол, защото сега много повече влиятелни покровители на музиката искаха да чуят Волфганг. През следващите две седмици се състояха много концерти и Моцартови припечелиха достатъчно цехини, с които да заплатят пътя до Неапол и обратно.
Бащата бе особено поласкан, когато Флоренция предложи на Волфганг поръчка за написване на опера, подобно предложение дойде и от Рим. Той със съжаление отклони предложенията. И малко преди да отпътуват за Неапол, писа на Шратенбах, убеден, че не може повече да отлага и че моментът е благоприятен. Подчерта, че папата възнамерява да им даде скоро аудиенция. Съобщи за одобрението на кардинал Палавичини и похвалата на падре Мартини. Спомена, че Волфганг е бил помолен от Милано, Рим и Флоренция да напише опера и поиска разрешение синът му да композира опера за Милано, а по този начин, намекна той, за императрицата и граф Фирмиан.
Волфганг писа на Нанерл:
„Моя скъпа и усърдна сестричке,
Слава богу, и аз, и перото, с което пиша, сме здрави и работим усърдно: бих желал да си тук, в Рим, този град щеше да ти хареса, много е спретнат и чист. Навсякъде има хубави цветя, хората пеят по улиците, понякога също както в черква, а понякога още по-добре.
Щастлив съм, че си харесала менуета, написан от мен за господин Пик, който танцува под звуците му в Миланския театър. Щом получиш контраданса, написан за теб, кажи ми искрено какво мислиш за него.
Ако не си заета с приятели, които въздишат по теб, изпрати ми аритметичните таблици и най-вече «Изкуството да се смята», защото изгубих своите някъде по пътя. Същевременно композирах симфония, откак ти писах последния път, ще завърша още една след изпращането на това писмо.
Да не забравя и друго — съвсем наскоро нарисувах свети Петър с ключовете, свети Павел с меча и можах да целуна крака на свети Петър в неговия храм, а тъй като имам нещастието да бъда толкова дребен, мен, същия стар глупак В. А. М., трябваше да ме повдигнат. Сега заминаваме за Неапол, тра-ла-ла.
Татко казва, че градът бил огнище на операта, но ще се убедим сами дали е така. Целувам теб и мама хиляди пъти и оставам: