Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Е, добре. Госпожа баронесата ще й бъде кръстница. Кралят обожава скъпата баронеса, съпругът й е шамбелан92, а синът й е в гвардията и му е обещано да стане първи лейтенант, баронството е издигнато в графство, пари от кралската съкровищница са обърнати в градски акции, а вечерта на представянето ще й бъдат броени двадесет хиляди екю. И така, тя бърза, бърза.

— Какво нещастие — продължи Жан, като подскочи от креслото си, — какво нещастие, че не срещнах осем дни по-рано госпожата у моя братовчед вицеканцлера!

— И какво щеше да се случи?

— Това, че ние нямаше да се обвържем с баронеса Д’Алони.

— Скъпи — каза госпожа Дю Бари, — говорите като сфинкс. Аз не ви разбирам.

— Преди осем дни вие нямахте кръстница.

— Без съмнение.

— Е, добре, госпожо, може би си позволявам твърде много…

— Не, господине. Кажете.

— Госпожата щеше да ви стане кръстница и онова, което кралят прави за госпожа Д’Алони, щеше да направи за госпожата.

Тъжителката разтвори широко очи.

— Уви — каза тя.

— Ах, ако знаехте — продължи Жан — с каква любезност кралят й оказа всички тези благодеяния. Нямаше нужда да му ги искаме, той ни изпреварваше. Откакто му казахме, че баронеса Д’Алони си предложи услугите да стане кръстница на Жана, той заяви: „На добър час.“

Очите на графинята се разтваряха все по-широко и по-широко.

— „Едно-единствено нещо ме смущава — продължи кралят, — и то е, че за представянето на госпожа Дю Бари аз бих желал историческо име.“ И докато казваше тези думи, Негово величество гледаше портрета на Чарлз I93, рисуван от Ван Дайк.

— Да, разбирам — каза старата тъжителка, — Негово величество е казал това по повод връзката на Дю Бари-Мур със Стюартите, за която вие споменахте преди малко.

— Точно така.

— Истината е — каза госпожа Дьо Беарн с неоспорима преднамереност, — истината е, че аз никога не съм чувала да се говори за Д’Алони.

— Добро семейство все пак — каза графинята. — То е дало доказателства за това или поне почти ги е дало.

— А, Боже мой — провикна се изведнъж Жан, като се надигна от креслото си и се подпря на него с китката си.

— Какво ви става? — каза госпожа Дю Бари, като сдържаше с всичка сила смеха си, гледайки страданията на брат си.

— Обидно е — продължи виконтът, сякаш говореше само на себе си. — А нещата биха се уредили от само себе си, ако госпожата, която носи едно голямо име и е умна жена, се предложеше вместо баронеса Д’Алони. Така тя би спечелила делото си, а господин Дьо Беарн-син би получил назначение на лейтенант в кралския дом. И понеже госпожата е направила толкова големи разходи по време на многобройните пътувания заради делото си до Париж, щяха да й дадат обезщетение. Ах, такова щастие не се случва два пъти в живота на човека.

— Уви, не, уви, не — не можа да се въздържи и възкликна госпожа Дьо Беарн, замаяна от това неочаквано предложение.

Истината е, че ако човек се намираше в положението на бедната графиня, всеки би се изразил като нея и като нея би седнал смазан в креслото си.