Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Анжелика се отдалечи от тази мисъл, защото й бе хрумнало нещо друго. Ревност. Всички твърдяха, че Рейнолд изгаря от ревност. Господи, колко се лъжеха! Направо ставаха смешни.
Не. Не беше смешно. Тя беше готова да му повярва. Само това беше достатъчно да събуди в душата й потребност да се скрие в някой тъмен ъгъл и да умре от срам.
Не. Нямаше да го направи.
„Можех и да шепна в ухото ти любовни думи.“ Тя знаеше какво имаше предвид той, какво беше искал да каже. Трябваше да отдели истината от лъжите, истинското от фалшивото, справедливото от несправедливото.
Но нямаше да успее, ако искаше от него да отговаря на въпросите й. Нямаше да успее и ако го напуснеше.
Точно така. Тя щеше да остане и да прави всичко, което се изискваше от нея. Дори щеше да използва — как го бе казал той? — артистичния си талант, за да се добере до истината. До цялата истина. От днес нататък щеше да бъде съвършена съпруга. Усмихната, покорна, изпълнена с любов. Докато узнаеше какво се крие зад неразгадаемите му очи.
Изпълнена с любов, да, това е особено важно, каза си тя. Очевидно беше, че Рейнолд я желае, а и той не си даваше труд да го скрие. Може би това желание беше слабост и тя трябваше да се възползва от нея, за да разкрие какво има в сърцето и мислите му.
А ако любовта предложеше известна утеха и на самата нея, ако тя беше основата за едно бъдеще, което не изисква твърде големи компромиси, защо не? Тя можеше да спечели всичко, а нямаше да загуби почти нищо.
Рейнолд все още не беше свалил роклята й. Тя усети натиска на ръцете му и се обърна към него. Той разкопча и последните кукички на корсета и роклята се свлече от раменете й. Анжелика остана само по бельо. Изведнъж се почувства разголена и ранима, но решителността и облекчението изписаха трепереща усмивка на устните й.
Рейнолд я погледна с тъмни, непроницаеми очи, сведе глава и колебливо докосна устните й.
Анжелика затвори очи с въздишка, разтвори устни и позволи на езика му да си пробие път навътре. После вдигна ръце и ги сключи около врата му.
15
В „Боньор“ беше по-красиво от всякога. Целуната от изгряващото слънце, къщата се издигаше като сън от последните утринни мъгли. Листата на дъбовете, които обграждаха входната алея, блестяха от падналата роса. Розите, които се виеха около стройните колони на верандата, кимаха за поздрав с красивите си главички. Сиви и бели гълъби кръжаха над гнездото си и надаваха радостни крясъци.
Рейнолд обичаше това място, обичаше го още от мига, когато то видя за първи път от прозорчето на каретата, с която вторият му баща ги докара тук. Още тогава мястото му се стори омагьосано. Тук царяха богатство и красота, имаше прекрасни неща за ядене и всяко негово желание се изпълняваше.
Солидната квадратна къща изглеждаше величествена, но не и тромава, и в същото време в нея имаше нещо много интимно. Широко стълбище от ръчно изработени тухли водеше към просторно входно антре. Господарите живееха на първия етаж, имаше също и тавански помещения, където обикновено настаняваха гостите. Големият подпокривен етаж беше разширен с галерии, които опасваха къщата от четирите страни и приличаха на веранди. Двукрили врати водеха към първия етаж и към партера и проветряваха всички стаи. Цялата сграда беше построена от кипарисово дърво, отсечено в същата плантация. Мебелите, без да бъдат претрупани и безвкусни, осигуряваха на всички обитатели необходимите удобства. За Рейнолд къщата беше съвършеното олицетворение на думата „дом“. Тя беше най-близо до идеала му от всички къщи, които беше видял досега.
Докато се изкачваше по стълбите към величествената входна врата, той се оглеждаше с одобрение. Дъждът беше престанал още в ранните утринни часове, но входната алея беше осеяна с локви, които сега бяха пълни с весели червеноопашки. Моравата пред къщата и подът на предната галерия бяха обсипани с розови листенца. Няколко прислужници вече събираха изпочупени клони и паднали листа и той заключи, че майка му е станала.
Никой не бе посрещнал малката компания на кея в градчето, което се намираше в близост до плантацията. Разбира се, Рейнолд не очакваше посрещане, защото майка му не беше предупредена за това неочаквано пътуване. Той остави Анжелика и Дебора под закрилата на Естел и Майкъл в едно кафене, заповяда на Тит Жан да се погрижи за багажа, а сам се запъти към „Боньор“. Камериерът се ужаси, когато господарят му нае кон и заяви, че ще измине сам петте мили до плантацията, за да поръча карета и кола за багажа, но Рейнолд не му позволи да се меси. Намерението му беше да поговори с майка си на четири очи.