Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Тя седеше в дневната, чиито прозорци гледаха към градината. На масичката пред нея имаше табла с кафе, препечена филийка и сварено яйце, но вместо да закусва, тя преглеждаше вестника. Очевидно беше чула, че някой идва, защото вдигна глава веднага щом Рейнолд влезе. Вестникът се плъзна от ръката й и тя скочи от мястото си.
Майка му беше една от жените, които ставаха по-красиви с напредването на възрастта. Блестящата й кестенява коса беше все така гъста. Само на слепоочията се виждаха няколко сребърни кичурчета. Стройна като младо момиче, тя се движеше, мислеше и говореше с младежка бързина. Овалното й лице беше чисто и ясно, тънките линии около очите и устните издаваха по-скоро човешка топлота, отколкото застаряваща женственост. Когато го бе родила, тя беше едва на шестнадесет години, следователно сега беше на петдесет. Изглеждаше много по-млада, въпреки черните дрехи, които не беше престанала до носи след смъртта на мъжа си.
Рейнолд направи няколко крачки към нея и спря. Майка му протегна ръце, той ги улови и ги поднесе към устните си. После я прегърна и я завъртя във въздуха. Чашите и чинийките по масата затракаха протестиращо.
Майка му се засмя, освободи се от прегръдката му и приглади изплъзналата се от кока й къдрица.
— Сигурно си дошъл с парахода. Чух свирката му. Закусил ли си?
Това беше толкова типично за нея. Рейнолд се усмихна сърдечно.
— Още не. Останах в града само колкото да се погрижа за придружителите си.
— Значи наследницата ми идва да ни погостува — прошепна безизразно майка му и лицето й побеля.
— Точно така.
— Всъщност, тя няма да бъде гостенка, а домакиня — поправи се горчиво мадам Маргарет Дюло. Тя обърна гръб на сина си, отиде до прозореца и се загледа към градината.
— Да. Ще ми помогнеш ли, мамо?
Нещо в гласа му я накара да се обърне.
— Смяташ ли, че е необходимо? След онова, което чух от Дебора, останах с впечатлението, че си решил да увиеш жена си в копринен пашкул.
— Какъв ти пашкул? Не мисля, че би било подходящо. — Рейнолд изгледа изпитателно майка си.
— Не мога да ти отговоря, защото не я познавам. Но ако я затвориш тук, тя може да разкъса мрежата на златната клетка.
— И да ми я натъпче в устата? — предложи колебливо той. — Това ли е, за което мечтаеш, или само се опасяваш да не се случи?
Мадам Дюло вдигна вежди.
— Какво значение има това? Аз няма да се намесвам в твоите работи. Жени, които са изгубили мъжа си и с него смисъла на живота си, са набедени, че постоянно се намесват в делата на децата си. Аз обаче съм твърдо решена да не се възползвам от положението си на тъгуваща вдовица. Ще се държа настрана от всичко, което те засяга.
— Браво на теб — поздрави я горчиво той. — С едно изречение успя да ме укориш и да ме отхвърлиш. Това ли е, което наистина мислиш?
Майка му стисна устни.
— Моля те, не опитвай с номера, които си взел от мен.
— Тогава не говори глупости. Върви в манастир и тогава може би ще повярвам, че имаш намерение да ме оставиш на мира. Но докато си тук, знам със сигурност, че всеки ден ще слушам лекции колко ми липсва деликатност в съпружеския живот и ще ми се задават постоянни въпроси за здравословното ми състояние.
— Е, добре, признавам, че се тревожа за теб — съгласи се майката и вирна упорито брадичка. — Онова, което наистина ме интересува, е дали съществува възможност бракът да ти донесе, ако не щастие, то поне душевен мир.
— Не знам. — Рейнолд усети как по гърба му се стича пот. Главата му бучеше.
— Това означава ли, че темпераментът и дързостта ти са те вкарали в положение, което е станало непредвидимо и неконтролируемо? — Маргарет се усмихна иронично. — Наистина съм изненадана.
— Ако искаш да ми дадеш да разбера, че поведението ми е дръзко и покварено, спести си усилията. Вече чух всичко това.
— Жена ти ли ти го каза? — учуди се мадам Дюло.
— Да, заедно с още много подобни „ласкателства“.
— И въпреки това остана при теб? — Майката огледа изпитателно сина си и едва сега забеляза тъмните сенки под очите му.
— За щастие — установи с известно доволство той — тя не знае къде другаде би могла да отиде.
Мадам Дюло посегна към сребърната кана и наля на сина си чаша кафе. След като му я подаде, взе една препечена филийка и отхапа едно крайче. Изтри устата си и проговори замислено:
— Вероятно жена ти е много красива.
Рейнолд изкриви уста в усмивка, без да вдигне поглед от тъмната повърхност на кафето.
— Руса като ангел.
— Дебора казва, че въпреки лошите навици на баща й тя е истинска лейди.
— Има отлично държание, приятен глас и буден дух. Обмисля внимателно онова, което казва, не клюкарства и се въздържа от лични забележки.