Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Освен това е достатъчно хитра да те накара да се застъпиш за нея. Щом е олицетворение на чистота и добродетел, защо те е изпратила да кажеш някоя добра дума пред мен? — попита хапливо майката.
— Не ме е изпратила тя. Моя идея беше да дойда пръв и да те подготвя за пристигането й.
— Аз съм вдовица, скъпи синко, не съм инвалид. Уверявам те, че напълно съм в състояние да преживея една-две изненади. Освен това все още забелязвам кога искат да ме накарат да почакам със собствената си преценка.
Рейнолд кимна решително.
— Тук не става въпрос за преценка, а за предразсъдък. Не бих се изненадал, ако посрещнеш с отвращение дъщерята на Едмънд Крю, и изобщо не си дадеш труда да я опознаеш. Това би било голяма грешка.
— Грешка, която ти вече си допуснал?
Рейнолд се поколеба, после с усмивка призна:
— Имаш право.
— Значи искаш да се сприятеля с нея, да не й създавам неприятности, дори да й отстъпя мястото си? Искаш да се отнасям към нея като към някое невинно, закриляно момиченце, което си довел в къщи като любима невеста?
— Би било много мило от твоя страна. — Лицето му не издаваше вълнението му.
— Аха. А после може и да се съюзя с нея срещу надутия тип, който е виновен за неловкото ни положение.
— Трябва само да ме наругаеш за безбройните ми пороци и тя няма да има от какво да се оплаква.
Майката смръщи чело.
— Толкова ли е лошо? Какво си направил?
Рейнолд я погледна сериозно, но не отговори.
— Още ли не се е опитала да те удуши, докато спиш? — попита иронично мадам Дюло.
— Тя действа много по-деликатно.
Часовникът на камината удари кръгъл час. Петлите в двора поздравиха с песен новия ден. Уханието на прясно кафе и печен хляб се усили.
— Поздравления — рече мадам Дюло. — Ако си имал намерение да събудиш любопитството и съчувствието ми, значи си успял. Много ще ми е интересно да видя новата господарка на „Боньор“. Иди да я доведеш.
Конят, който Рейнолд оседла за обратния път до града, беше млад вран жребец с три бели копита. Той беше любимото животно на Жерар Дюло и се отличаваше с буен нрав. През цялото време изразяваше отвращението си от късата юзда, а после и от бавния тръс край каретата, като отмяташе глава назад и непрекъснато подскачаше встрани.
Конят мечтаеше за устремен галоп през поляните и Рейнолд го разбираше, но чувството за дълг и традицията не му позволиха да напусне мястото си до каретата.
Персоналът на „Боньор“ го посрещна с голяма почит и той се почувства като завръщащ се крал. Знаеше обаче, че е необходимо всеки мъж и жена да видят новата му съпруга, да я одобрят, да й дадат благословията си.
Когато наближиха къщата, камбаната заби, за да извести за пристигането им. Всъщност, повечето слуги вече знаеха какво предстои. Входното стълбище беше обкръжено от тъмните, усмихнати лица на полските работници, докато домашните прислужници се бяха наредили според ранга си на стъпалата.
Рейнолд се запита какво ли чувство вълнува Анжелика при вида на новия й дом, дали той отговаря на очакванията й, дали тя го вижда със същите очи като него. Дали виждаше прясно окосената трева под зелените дъбове, виещата се алея, в края на която се издигаше удобната стара къща с отделно крило за кухнята и жилищата на прислугата? Виждаше ли къщичката на надзирателя и малката болница, оборите и хамбарите, перачницата, ковачницата, местата за опушване на месо, яслите за добитъка и далечните колиби на робите, всички прясно варосани? Виждаше ли богатата реколта от захарна тръстика по просторните поля, която се полюшваше в знак на поздрав? Разбираше ли с колко грижовност и любов е създадено всичко това?
Дали разбираше, че плантацията е станала такава благодарение на грижите на починалия собственик, който бе обичал с цялото си сърце земята, дома и семейството си? Жерар Дюло работеше неуморно, за да направи дома си красив и удобен, земята да бъде разорана и да дава добра реколта, а всички, които живеят в плантацията, да са здрави и весели.
В добрите и в лошите години се изискваха голяма съвестност, особено внимание и постоянни разходи, за да се запази всичко в добро състояние. Освен това имаше нужда от време. В „Боньор“ бяха живели поколения от семейство Дюло и всички бяха проливали потта си над тази земя, за да я облагородят.
Дядото на Жерар, Пиер Дюло, за когото вторият му баща разказваше с удоволствие в дългите зимни вечери, бил необуздан по-малък син на дребни благородници. След като завързал любовни отношения с метресата на един министър на Людовик XV, той бил арестуван и заточен в Луизиана. Заживял добре в чуждата страна и много скоро бил назначен за надзирател в една плантация. След известно време се оженил за дъщерята на един земевладелец, който притежавал обширни земи по брега на реката. Момичето получило като зестра част от земите и готова къща. Младата съпруга засадила дъбовете покрай входната алея, като изсипала жълъдите от украсената си с рюшове престилка. Пиер Дюло свършил останалото.