![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Барни не беше готов за тези показания и проведе кръстосания разпит с нежелание, без да постигне нищо.
Когато Андреа слезе от свидетелското място, в съдебната зала цареше мълчание. Съдебните заседатели гледаха Рон с ненавист. Беше време за смъртни присъди.
По някаква необяснима причина Барни не призова свидетели, които да смекчат ударите и да се опитат да спасят живота на Рон. Анет и Рене седяха в съдебната зала, готови да свидетелстват. През целия процес никой не спомена и дума за ограничената дееспособност на Рон. Медицинските му картони не бяха представени.
Последните показания, които чуха съдебните заседатели, бяха на Андреа Хардкасъл.
В заключителната си реч Бил Питърсън поиска смъртно наказание. Бяха се появили нови доказателства факти, за които не беше станало дума по време на процеса. Например никой не беше споменавал за пръстена на Рон с конската глава, преди да се появи Андреа Хардкасъл. Питърсън направи няколко прибързани заключения и реши, че Рон е носил същия пръстен, когато е нападнал Деби Картър; това обясняваше раните по лицето й, подобни на раните по лицето на Андреа Хардкасъл през януари 1981 г. Предположението му беше хрумнало току-що. Нямаше никакви доказателства, но очевидно нямаше и нужда от тях.
Питърсън се обърна драматично към съдебните заседатели:
— Той е оставил подписа си на лицето на Андреа Хардкасъл, а после го е подчертал с Деби Картър.
Накрая прокурорът завърши:
— Когато се върнете в съдебната зала, дами и господа, ще ви помоля да кажете: „Рон Уилямсън, ти трябва да умреш заради това, което си сторил на Дебра Сю Картър.“
Точно в този момент Рон се обади:
— Не съм убил Деби Картър.
Съдебните заседатели се оттеглиха, но не им трябваше много време да определят наказанието. След по-малко от два часа те се върнаха със смъртна присъда.
Съдия Джоунс предизвика странен юридически прецедент, като още на следващия ден свика заседание по въпроса за нарушението според „Брейди“, извършено от обвинението. Въпреки че Барни беше изтощен от процеса, все още се ядосваше, че ченгетата и Питърсън нарочно бяха укрили записа на разпита с детектора на лъжата от 1983 г.
Но защо да се занимават с това сега? Процесът беше свършил. От записа вече нямаше никаква полза.
Никой не се изненада, когато съдия Джоунс постанови, че укриването на записа от прокуратурата все пак не представлява нарушение. Технически погледнато, записът не беше укрит; бяха го предали след делото, така че просто бяха закъснели.
В същото време Рон вече пътуваше към крило „Ф“, прословутото отделение за осъдени на смърт в щатския затвор на Оклахома в Макалистър.
10
В Оклахома се отнасят много сериозно към смъртното наказание. Когато Върховният съд на САЩ одобри възобновяването на екзекуциите през 1976 г., щатските законодателни органи в Оклахома свикаха специално заседание, за да приведат в действие висящите смъртни присъди. На следващата година законодателите обсъдиха новаторската идея смъртното наказание да се изпълнява с инжекция, вместо да се прибягва до „Старата светкавица“ — прочутия електрически стол, който използваха в щата. Мотивът беше, че отровните химикали са по-безболезнени за осъдения; следователно в по-малка степен подложени на конституционни атаки срещу жестокия и нечовешки характер на наказанието; следователно по-подходящи за бързо и безпроблемно изпълнение на екзекуциите. Развълнувани от важността на момента, неотлъчно наблюдавани от пресата и насърчавани от избирателите си, законодателите спореха за различните начини, по които могат да отнемат един човешки живот. Някои политици от старата школа настояваха за обесване, смърт чрез разстрел и други подобни, но в крайна сметка гласуването даде огромна преднина на смъртоносната инжекция и Оклахома беше първият щат, който я прие.
Но не и първият, който я използва. За огромно разочарование на законодателите, органите на реда, прокуратурата и широката общественост Оклахома бързо изостана от другите щати, които подкрепяха смъртното наказание.
Минаха тринайсет дълги години без нито една екзекуция. Най-сетне, през 1990 г., чакането свърши и помещението за изпълняване на смъртни присъди беше използвано наново.
След като язовирната стена се пропука, настана потоп. От 1990 г. насам в Оклахома са екзекутирани повече осъдени на глава от населението, отколкото във всеки друг щат. Никой не може да ги настигне — дори Тексас.