Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Добра храна, а виното е отлично — отбеляза Джослин, след като раздигнаха блюдата.
— Не съм изненадан — сухо отвърна Дейвид. — Сигурно и конете са породисти. Очевидно покойният лорд не се е скъпил за удоволствията си, пренебрегвайки всичко останало.
Джослин си избра една прясна праскова от купата с плодове и започна да бели мъхестата й кожа с остър нож.
— В тази къща не е ли имало господарка, след като майка ти я е напуснала?
— Не. Средният ми брат Роджър беше женен, но предпочиташе да живее в Лондон. Със съпругата си нямат деца и вдовицата му се е омъжила повторно. Уилфред също имаше съпруга, но преди няколко години тя умря при раждане заедно с бебето и оттогава той не можа да открие толкова отчаяна жена, която да се омъжи за него.
— Има ли достатъчно пари, за да се погрижиш за текущите нужди в имението? — Джослин отряза парче праскова и го изяде с явна наслада.
— Роули смята, че ще има, ако живея скромно и инвестирам всяко пени, за да спася имението — отвърна той, като в същото време единственото, което му се искаше, бе да целуне тази прелестна уста с вкус на сочна и ароматна праскова. — Ще са нужни години, за да се приведе всичко в ред, но може да стане, а само това има значение. — Завъртя отсъстващо чашата си с вино и се замисли за детството си в „Уестхолм“. Щастливите дни бяха повече от лошите. — За мен тази работа наистина ще бъде удоволствие.
— Да поговоря ли със Стретън за наемане на няколко прислужници? Сега похотливите ти братя вече ги няма и сигурно ще се намерят желаещи да работят в имението.
— Идеята е добра. Ще ти бъда благодарен за помощта.
— Обичам да наемам хора и да давам заповеди — кокетно се усмихна младата жена. — Ти самият каза, че съм една от най-оправните и властни жени, които си срещал.
— Думите ми бяха комплимент. — Никога не можеше да разбере защо някои мъже харесваха само жени, които са безпомощни като новоизлюпени пиленца.
За миг помежду им се установи напрегната тишина. После тя сведе поглед и каза някак си между другото:
— Това е най-странният рожден ден в живота ми.
— Мили Боже, нима това е прословутият двадесет и пети рожден ден? — възкликна Дейвид. — Знаех, че наближава, но не си спомнях точната дата. Двадесети август. Ще трябва да го запомня занапред.
Макар че навярно бе глупаво да споменава за някакво бъдеще, след като бракът им много скоро щеше да изчезне като утринна мъгла. Запита се дали някога ще се срещнат в Лондон и ще се поздравят любезно или може би ще си разменят писма веднъж в годината, сякаш никога не са били — макар и за кратко — съпруг и съпруга.
— „Уестхолм“ е прочут с винарската си изба и не се съмнявам, че има и шампанско — каза Дейвид като си напомни тъжно, че бракът все още не бе анулиран. — Да слезем ли да проверим какво е оставил Уилфред?
— Води ме. — Тя преглътна и последното парче от прасковата. — По-добре е един рожден ден да се празнува с шампанско, отколкото с изстрели и бандити.
Глава 25
Стретън донесе два свещника, тирбушон, две високи винени чаши и ги последва надолу към винарската изба.
— Поне за избата на „Уестхолм“ не се налага да ви поднасям извиненията си — каза икономът, докато отключваше тежката, обкована с желязо врата. — За покойния лорд Престън избата бе най-важната част от имението. Станах нещо като експерт в подхранването на бордото. — От сарказма в гласа му бе явно, че смяташе за пропиляно времето, посветено на вината.
Когато икономът отвори вратата, Дейвид тихо подсвирна:
— Принц-регентът сигурно ще се почувства засрамен, ако види тази изба. — Пое единия свещник, като остави другия на иконома, за да осветява обратния му път.
— Можеш да се върнеш към задълженията си. Двамата с лейди Престън сами ще я огледаме.
Стретън подаде на Джослин двете винени чаши и си тръгна. Дейвид вдигна високо свещника, за да освети по-добре помещението, и я покани с изискан жест:
— Добре дошла в това, което навярно за Уилфред е било любимата част от „Уестхолм“.
— Господи! — възкликна младата жена, докато пристъпваше в тъмната и суха изба. — Според мен тази винарна ще засрами и избата в „Чарлтън“. Не мислех, че е възможно нещо подобно.
Новият лорд Престън бе по-малко впечатлен. За едно дете много неща изглеждаха големи, но не и винената изба на „Уестхолм“. Помещението му се бе струвало необятно с безкрайни редици бъчви. Над всяка имаше табелка, на която акуратно бяха изписани датата, качеството и произходът на виното, което се намираше вътре. Покрай стените бяха подредени рафтове, пълни с бутилки, поставени под определен наклон, за да се запазят мокри тапите, а в ъгъла се виждаше голяма маса, до която бе изправен шкаф, в който навярно се съхраняваше необходимото оборудване като вани, тапи и фунии.