100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
При това не великолепният й стил е причината Америка да обяви независимост. Революционната война започва фактически през април 1775 г. (повече от година преди Декларацията за независимостта) с битките при Лексингтън и Конкорд. През месеците след тези битки американските колонии са изправени пред съдбоносно решение: дали да поискат направо независимост, или да потърсят компромис с английското правителство. През пролетта на 1776 г. настроенията в Континенталния конгрес клонят силно към първото. Не Джеферсън, а Ричард Хенри Лий от Вирджиния предлага официално (на 7 юни) колониите да обявят своята независимост от Великобритания. Конгресът решава да отложи с няколко седмици гласуването по предложената от Лий резолюция и назначава комисия начело с Джеферсън, за да подготви публична декларация, която да обясни причините за обявяването на независимост. (Членовете на комисията умно предоставят на Джеферсън да изготви почти самостоятелно декларацията.) На 1 юли Конгресът се заема отново с предложението на Лий — на другия ден то е подложено на гласуване и е прието единодушно. Именно с това гласуване на 2 юли се взема съдбоносното решение в полза на независимостта. И едва след него започват разисквания по текста, предложен от Джеферсън. Два дни по-късно, на 4 юли 1776 г., той е приет от Конгреса с леки видоизменения.
Дори ако Декларацията за независимостта не е така важна, както повечето хора смятат, дали другите постижения на Джеферсън не му дават право все пак на по-предно място в тази класация? В надгробното си слово Джеферсън отбелязва две други свои заслуги, с които иска най-вече да бъде запомнен. Едната — че е основал Вирджинския университет, — макар и достойна за похвала, едва ли е достатъчно значителна, за да повлияе сериозно на тази класация. Другото му постижение — авторството на „Вирджински устав за религиозната свобода“ — е наистина доста забележително. Разбира се, в най-широк смисъл идеята за религиозна свобода е изразявана и преди него от няколко видни философи, между които Джон Лок и Волтер. Но уставът на Джеферсън отива значително по-напред от препоръчваната от Лок политика. Освен това Джеферсън е активен политик и успява да прокара предложенията си, които се превръщат в закон, а те оказват въздействие и върху други щати, когато подготвят своите закони за правата.
Това поставя един друг въпрос: до каква степен Томас Джеферсън е причина за приемането на федералния Закон за правата18?
Той несъмнено е представител на хората, които настояват за подобен закон; всъщност е един от духовните им водачи. Но Джеферсън, който е извън страната от 1784 до 1789 г., просто не е в състояние да води борбата за него през съдбоносния период непосредствено след Конституционното събрание и Джеймс Мадисън е човекът, който изиграва главната роля, за да се приемат поправките от Конгреса. (Това става на 25 септември 1789 г., когато Джеферсън още не се е завърнал в САЩ.)
Може да се каже, че не официалната дейност на Джеферсън, а възгледите му са оказали най-силно въздействие в Съединените щати. Но пък е съмнително до каква степен неговите идеи наистина са възприемани от американския народ. Много хора, които тачат името на Томас Джеферсън, поддържат напълно противоположни на неговите схващания. Например Джеферсън дълбоко вярва в нещо, което днес бихме нарекли „малко правителство“. Ето едно характерно изречение от неговата реч при встъпването му в длъжност: „…умно и скромно правителство, което ще възпрепятства хората да се нараняват един друг, но иначе ще ги остави свободни да определят сами своите стремежи към системна работа и подобрение…“ Възможно е Джеферсън да е прав, но през последните петдесет години изборите показват, че неговите думи не са убедили мнозинството от американското общество. И втори пример: Джеферсън решително се противопоставя на схващането, че последна дума при тълкуването на конституцията има Върховният съд, който може да обяви даден закон за неконституционен, въпреки че вече е приет от Конгреса. Такова схващане според него е в противоречие с принципите за демократично управление.
18
Независимо от думата „закон“, това са всъщност първите десет поправки в конституцията на САЩ, които гарантират свободата на словото, свободата на събранията и т. н. — Б. пр.