100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Това, че Кортес се е отличавал с алчност и прекомерна амбициозност, е очевидно. Негов почитател, който го познавал лично, го описва като безмилостен, надменен човек, склонен към поразии и кавги. Но Кортес има и редица добри качества. Той е смел, решителен и интелигентен. Обикновено е весел. Макар и твърд като военен ръководител, не е безогледно жесток. За разлика от Писаро, когото всички ненавиждат, Кортес предразполага мнозина индианци и се опитва да не ги управлява много сурово. Между другото, очевидно е бил красив и обаятелен; винаги е бил любимец на жените.
В завещанието си Кортес казва, че не е сигурен дали е морално оправдано да притежава индиански роби. Този въпрос го е тормозел и той изисква от сина си да го премисли много внимателно. За онова време такова отношение е рядкост. Трудно можем да си представим Франсиско Писаро (или Христофор Колумб) да се тревожи по такъв въпрос. В крайна сметка човек оставащ впечатлението, че от всички испански конквистадори Кортес е бил най-свестният.
Кортес и Писаро имат десетгодишна разлика и са родени на разстояние 25 километра един от друг. Постиженията на двамата (които май са и роднини) поразително си приличат. Те, макар и поотделно, покоряват район с почти континентални размери и налагат там езика, религията и културата на завоевателите. Почти в цялата тази област политическата власт остава по-късно в ръцете на хора от европейски произход.
Съчетано, влиянието на Кортес и Писаро е значително по-силно от това на Симон Боливар. С техните завоевания политическата власт в Южна Америка преминава от индианците у европейците. Боливаровите победи просто успяват да прехвърлят властта от испански управления на южноамериканци от европейски произход.
На пръв поглед може да изглежда, че Кортес трябва да бъде класиран по-напред от Писаро. Освен това, когато Писаро умира, индианската съпротива не е приключила, докато Кортес по същество завършва покоряването на Мексико. Но според нас пред тези два елемента натежават други съображения. Завоевателският устрем на испанците и превъзходството на оръжията им очевидно поставят сериозна заплаха както пред ацтеките, така и пред инките. Перу, закриляна от планинския си терен, има известни шансове да си възвърне независимостта. Смелото и успешно нападение на Писаро може наистина да е променило хода на историята.
Но владенията на ацтеките не са така планински, както е Перу. Те (за разлика от Перу) граничат с част от Атлантическия океан, което ги прави по-леснодостъпни за испанските сили. Ето защо, както личи по всичко, покоряването на Мексико от Испания е било почти неизбежно: главният резултат от смелото начинание на Кортес е, че е ускорило хода на историята.
64. ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН
1743 — 1826
Томас Джеферсън, третият президент на Съединените американски щати и автор на Декларацията за независимостта, е роден в 1743 г. в Шадуел, щата Вирджиния. Баща му е бил земемер и преуспяващ плантатор, които оставя голям имот на сина си. Джеферсън посещава две години Колежа на Уилям и Мери, но го напуска, без да е получил диплома. След това изучава право и в 1767 г. е приет в адвокатската колегия на Вирджиния. Следващите няколко години работи като адвокат и плантатор. Става член на Долната камара на Вирджинското законодателно събрание.
Първото важно съчинение на Джеферсън — „Общ поглед върху правата в Британска Америка“, е написано в 1774 г. Следващата година Джеферсън е избран за делегат от Вирджиния на Втория континентален конгрес, а в 1776 г. съставя Декларацията за независимостта. По-късно същата година се връща във Вирджинското законодателно събрание, където изиграва съществена роля за приемането на няколко важни реформи. Две от важните му предложения са „Вирджински устав за религиозната свобода“ и „Законопроект за разширяване на образованието“.
Законопроектът включва прогимназиално обучение, достъпно за всички; щатски университет, в който по-надарените могат да продължат, и система за стипендии. Тогава той не е одобрен от Вирджинското законодателно събрание, но по-късно подобни проекти са приети във всички щати.
Уставът за религиозната свобода е забележителен с това, че предвижда абсолютна религиозна търпимост и пълно отделяне на църквата от държавата. (Преди това официално признатата църква във Вирджиния е англиканската.) Уставът на Джеферсън среща значителна съпротива, но накрая е приет от Законодателното събрание (1786). Същите виждания скоро са приети в закони за правата в други щати, а по-късно са застъпени и в конституцията на Америка.