100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
От тази силна позиция Сталин започва в 1934 г. нечувани политически чистки. Събитието, което формално слага началото им, е убийството на Сергей Киров, висш комунистически функционер и един от съветниците на Сталин, на 1 декември 1934 г. Предполага се обаче, че Сталин лично е наредил Киров да бъде убит — донякъде, за да се отърве от него, но най-вече за да има предлог за последвалите големи чистки.
В течение на няколко години много видни комунистически функционери от революцията през 1917 г., служили при Ленин, са обвинени от Сталин в измяна и са екзекутирани. На големите публични процеси повечето от тях правят открити самопризнания. Все едно президентът Томас Джеферсън да беше арестувал подписалите Декларацията за независимостта и конституцията, да ги обвини в измяна и да ги екзекутира след пълните им „самопризнания“ на публични процеси. В 1938 г. идва ред и на Хенрих Ягода — това е човекът, оглавявал дотогавашните чистки. Той е изправен пред съд, признава, че е изменник, и е екзекутиран. По същата причина приемникът му — Николай Ежов, става поредната жертва на чистките и също е убит.
Освен в партията, чистките от средата на 30-те години се разпространяват и в съветските въоръжени сили. Те не са насочени предимно срещу антикомунисти или контрареволюционери. (Повечето от тях са премахнати по време на Лениновото управление.) Сега те са срещу самата комунистическа партия. Сталин се справя с комунистите много по-успешно от царската полиция. Например от членовете на Централния комитет на партията, избран на конгреса в 1934 г., повече от две трети са избити в последвалите чистки. От това явно следва, че главното съображение на Сталин е било да предотврати създаването на някаква независима групировка в страната.
С безогледно използване на тайната полиция, с произволни арести и екзекуции и продължително заточаване в трудови лагери на всеки, който, макар и плахо, критикува неговото управление, Сталин успява да постави в безропотно подчинение целия народ. Към края на 30-те години той вече е създал може би най-абсолютната диктатура в наше време — управление, което се меси в живота на всеки и за всичко и което не признава никакви граждански свободи.
Към икономическата политика, следвана от Сталин, се отнася насилствената колективизация на земеделието. Тя е крайно непопулярна сред хората и много от тях й се противопоставят. Но в началото на 30-те години по негово нареждане милиони селяни са или избити, или обречени на гладна смърт и накрая Сталиновата политика се утвърждава.
Друга цел, следвана усърдно от Сталин, е бързата индустриализация на Съветския съюз. Тя е осъществена отчасти благодарение на „петгодишните планове“, възприети по-късно от много други страни. Въпреки многото й недостатъци индустриализацията се оказва успешна. Независимо от огромните материални загуби през Втората световна война Съветският съюз излиза от нея като втората индустриална сила в света. (Но в крайна сметка Сталиновата земеделска и индустриална политика нанася тежки загуби на съветската икономика.)
През август 1939 г. Хитлер и Сталин подписват прословутия пакт „за ненападение“. Само след две седмици Хитлер нахлува в Полша от запад, а няколко седмици по-късно същото прави Съветският съюз от изток и завладява източната част от страната. През същата година Съветският съюз заплашва с въоръжено нахлуване трите независими страни Латвия, Литва и Естония, които се предават без бой и са присъединени към СССР. По подобен начин — след заплаха със сила — е присъединена и част от Румъния. Но Финландия отказва да се поддаде на заплахи, русите нахлуват и завладяват земите й. Тези присъединявания често се оправдават с обяснения, че въпросните територии са необходими за отбраната на Съветския съюз в случай на нападение от страна на нацистка Германия. Но когато войната завърши и Германия бе напълно разгромена, Сталин не понечи да се откаже от контрола върху присъединените територии.
В края на Втората световна война съветските армии окупираха голяма част от Източна Европа и Сталин използва това, за да настани там комунистически правителства, послушни на Съветския съюз. Марксистко управление беше създадено и в Югославия, обаче в нея нямаше руски войски и тя не се превърна в руски сателит. За да не би останалите комунистически страни в Източна Европа да последват примера й, Сталин се погрижи да се организират чистки в източноевропейските сателитни държави.
В периода непосредствено след войната започна студената война. Някои хора се опитват да винят за нея западните лидери, но повече от очевидно е, че главната причина за студената война е експанзионистичната политика на Сталин и неутолимото желание да разпростре комунистическата система — съветската власт, по цялото земно кълбо.