100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
От 1779 до 1781 г. Джеферсън е губернатор на Вирджиния. След това се оттегля от политическия живот. През този период написва единствената си книга — „Бележки за щата Вирджиния“. Освен всичко друго книгата съдържа недвусмисленото становище на Джеферсън като противник на робството. В 1782 г. жена му умира. (Имали са десетгодишен брачен живот и шест деца.) Макар все още доста млад, Джеферсън не се оженва повторно.
Той скоро се връща към политическия живот и става член на Конгреса. Там се приема неговото предложение за десетична монетна система. Но е отхвърлен подобен проект за десетична система при мерките и теглилките (това става, преди да е измислена метричната система). Предложението му за забрана на робството във всички новоприети щати е отхвърлено само с един глас повече.
В 1784 г. Джеферсън заминава за Франция с дипломатическа задача и скоро става посланик на мястото на Бенджамин Франклин. Заема този пост пет години, с други думи, отсъства от Съединените щати през времето, когато е съставена и приета конституцията на страната. Джеферсън е за приемането й, макар, подобно на много други, да е убеден, че тя трябва да включва Закон за правата.
Джеферсън се завръща в Америка към края на 1789 г. и е назначен за държавен секретар — първия държавен секретар на САЩ. Скоро в кабинета възниква конфликт между него и Аликзандър Хамилтън, който по онова време е министър на финансите и чиито политически възгледи се различават от схващанията на Джеферсън. Поддръжниците на Хамилтън в края на краищата се обединяват и образуват Федералистката партия. Привържениците на Джеферсън също се обединяват и образуват Демократическо-републиканската партия, която по-късно ще се превърне в Демократическа партия.
В 1796 г. Джеферсън се кандидатира за президент на САЩ, но се класира втори — след Джон Адамс. Съгласно тогавашната конституция той става вицепрезидент. В 1800 г. се кандидатира отново и този път надделява над Адамс.
Като президент Джеферсън е умерен и проявява търпимост към предишните си противници, с което създава ценен прецедент за Съединените щати. Погледнато като дълготраен резултат, най-забележителното правителствено постижение по време на неговия мандат е купуването на Луизиана, с което горе-долу се удвоява територията на Съединените щати. Това е може би най-голямата мирна сделка за територия, откакто има история. Тя превръща Съединените щати във велика сила и е събитие с много далечни последици. Ако Томас Джеферсън беше единственият, допринесъл за купуването на Луизиана, щяхме да го класираме значително по-напред в тази книга. Но намираме, че водещият в тази сделка е френският владетел Наполеон Бонапарт. А ако някой американец има особена заслуга за купуването на Луизиана, това не е Джеферсън, а по-скоро американските посланици в Париж Робърт Ливингстън и Джеймс Монро, които, когато им се представя възможност за такава невероятна сделка, пренебрегват дадените им дипломатически инструкции и се договарят за присъединяването на огромната територия. (Заслужава да отбележим, че Джеферсън, който лично е написал надгробното си слово, не посочва сред заслугите си купуването на Луизиана.)
В 1804 г. Джеферсън е преизбран за президент. Но в 1808 г. предпочита да не се кандидатира за трети мандат, с което утвърждава създадената от Джордж Вашингтон практика. Джеферсън се оттегля в 1809 г. и единствената му държавническа дейност след това е свързана с основаването на Вирджинския университет, регистриран в 1819 г. Той най-после вижда осъществена част от образователната програма, която е предложил на вирджинските законодатели преди четирийсет и три години. Джеферсън умира на 4 юли 1826 г., на петдесетгодишнината от Декларацията за независимостта, оставяйки спомена за един пълноценен и ползотворен живот.
Освен очевидния си политически талант Джеферсън е имал и много други дарби. Знаел е пет-шест чужди езика, интересувал се е от естествени науки и математика, бил е добър плантатор, занимавал се с научнообосновано земеделие. Освен това е бил и фабрикант, вещ архитект, а има някои, макар и незначителни изобретения.
Дарбите на Джеферсън и личните му качества са толкова отличителни, че могат да ни накарат да надценим действителното му влияние върху историята, когато претегляме значението му, може би трябва да започнем от Декларацията за независимостта, тъй като съставянето й обикновено се смята за най-голямото му постижение. Тук трябва първо да кажем, че тя не е част от действащото законодателство в Съединените щати; главното й значение се свежда до това, че в нея са представени американските идеали, но те не са оригинално творение на Джеферсън, а са почерпани до голяма степен от Джон Лок. Декларацията не е оригинална философия и не е замислена да бъде; тя по-скоро е кратко изложение на възгледи, които вече много американци са изповядвали.