100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Подкрепата, която Изабела оказва на Колумбовата експедиция, води дотам, че по-голямата част от Южна и Средна Америка се превръща в испански колонии. Испанската култура и институции — между тях и Инквизицията — се установяват в цял един огромен район от Западното полукълбо. Затова никак не е чудно, че както Испания е духовно изостанала от Западна Европа, така и испанските колонии в Южна Америка духовно изостават от английските колонии в Северна Америка.
Когато мислим къде е мястото на Изабела в тази класация, трябва да вземем под внимание един фактор: дали събитията по нейно време щяха да се случат, ако тя не съществуваше. Вярно е, че духът на кръстоносците е бил много силен в Испания поради 700-годишната й борба да си възвърне Иберийския полуостров от мюсюлманите. Но когато тази борба завършва успешно в 1492 г., Испания има възможност да избира кой път да поеме. И тъкмо Фердинанд и Изабела — особено Изабела — избират пътя на безкомпромисния религиозен шовинизъм. Без влиянието на Изабела не е изключено Испания да беше станала едно смислено плуралистично общество.
Може би е естествено да сравним Изабела с по-прославената английска кралица Елизабет I. Елизабет е поне толкова способна, колкото Изабела; освен това сравнително човечната й толерантна политика я прави като че ли по-симпатична. Но тя е по-малко склонна към нововъведения от Изабела и няма инициатива с такова дълбоко въздействие като Инквизицията. Въпреки че някои действия на Изабела са противни, малко са монарсите в историята, оказали такова дълготрайно влияние като нея.
66. ЙОСИФ СТАЛИН
1879 — 1953
Сталин, чието истинско име е Йосиф Висарионович Джугашвили, беше дълги години диктаторът на Съветския съюз. Роден е в 1879 г. в град Гори, Грузия. Родният му език е грузинският — много различен от руския, който научава по-късно и който винаги е говорил с подчертан грузински акцент.
Сталин е израснал в беднотия. Баща му, обущар, който пиел прекомерно и биел жестоко сина си, умира, когато Йосиф е единайсетгодишен. Като малък посещава църковно училище в Гори, а в юношеските години учи в Духовната семинария в Тбилиси, но в 1899 г. е изключен, защото разпространява подривни идеи. Той се включва в нелегалното марксистко движение, а в 1903 г., когато партията се разцепва, взема страната на болшевиките. През годините до 1917-а е активен партиен член и е арестуван най-малко шест пъти. Тъй като присъдите му са обикновено леки и поне един-два пъти успява да се измъкне, възможно е да е бил двоен агент през част от този период. И тъкмо по това време възприема доста подходящия псевдоним Сталин — човек от стомана.
Сталин не е играл истински голяма роля в комунистическата революция през 1917 г. През следващите две години обаче е много активен, а в 1922-а става генерален секретар на комунистическата партия. Този пост му осигурява голямо влияние в ръководството й и е важен фактор за успеха му в борбата за власт, която се води след смъртта на Ленин.
Ясно е, че Ленин е искал да остави за свой приемник Троцки. Дори в политическото си завещание Ленин заявява, че Сталин е твърде безогледен и трябва да бъде махнат от поста генерален секретар. Но след смъртта му в началото на 1924 г. Сталин успява да потули Лениновото завещание. Той се съюзява с Лев Каменев и Григорий Зиновиев, двама важни членове на Политбюро, с които образува „тройка“, или триумвират. С общи усили те успяват да разгромят Троцки и последователите му. След това Сталин, гений във вътрешните политически борби, се обръща срещу Зиновиев и Каменев и също ги съкрушава. Разгромил в борбата за власт „лявата опозиция“ (Троцки, Каменев, Зиновиев и последователите им), Сталин продължава напред и възприема някои от най-важните им политически предложения. Скоро след това се нахвърля и върху водачите на дясното крило в комунистическата партия — негови довчерашни съюзници — и разгромява и тях. В началото на 30-те години той вече е единственият диктатор на Съветския съюз.