100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Можем да се запитаме дали пък огнестрелното оръжие на испанците не им е дало изключително тактическо превъзходство? Нищо подобно. Аркебузите, тогавашното примитивно огнестрелно оръжие, имат малък обсег и отнемат много време за презареждане. Макар да вдигат страшен шум, те са по-малко ефикасни от лъка и стрелата. На всичко отгоре, когато Писаро влиза в Каямарка, само трима от неговите хора имат аркебузи и около двайсет държат арбалети. Повечето индианци са избити с обикновени мечове и пики. Макар да са разполагали с огнестрелно оръжие и малко коне, ясно е, че испанците започват битката в изключително неизгодно от военно гледище положение. По-скоро ръководството и решителността, а не оръжието са главните фактори за победата на испанците. Разбира се, Писаро е имал и късмет. Нали една стара поговорка казва: щастието е на страната на смелите.
Някои автори отбелязват, че Франсиско Писаро едва ли е нещо повече от дързък разбойник. Но колцина са разбойниците, оказали такова въздействие върху историята? Покорената от него империя е имала власт над по-голямата част от днешните Перу и Еквадор, над северната половина от Чили и над част от Боливия. Обитателите й са били доста по-многобройни от населението на цялата останала Южна Америка. Резултатът от завоеванията на Писаро е, че в целия район се налага испанската религия и култура. След падането на империята на инките останалата част от Южна Америка няма никакви шансове да устои на европейското нашествие. Милиони индианци все още населяват Южна Америка. Но в повечето страни от континента те не успяват да възвърнат политическата си власт. В тях господстват европейският език, религия и култура.
Кортес и Писаро, всеки начело на малобройни сили, успяват да заличат доста бързо империите на ацтеките и на инките. Това кара мнозина да мислят, че покоряването на Мексико и Перу от европейците е било неизбежно. Империята на ацтеките наистина е нямала изгледи да запази независимостта си. Нейното положение — близо до Мексиканския залив и на относително малко разстояние от Куба — я прави уязвима от испанските нападения. Дори ацтеките да бяха успели да разгромят малочислените сили на Кортес, сигурно много скоро щяха да пристигнат по-мощни испански войски.
Империята на инките има по-изгодно за отбрана местоположение. Граничи само с Тихия океан, който е по-трудно достъпен за испанските кораби от Атлантическия. Инките са поддържали голяма войска и империята им е била многолюдна и добре организирана. Освен това теренът в Перу е насечен и планински, а на много места в света европейските колонизатори са срещали големи трудности при завладяването на планински райони.
Дори в края на XIX век, когато европейските войски са много по-усъвършенствани, отколкото в началото на XVI, опитът на италианците да завладеят Етиопия завърши с неуспех. Почти по същия начин британците срещаха безкрайни трудности с племената от граничните северозападни райони на Индия. Европейците така и не успяха да колонизират планински страни като Непал, Афганистан и Иран. Ако нашествието на Писаро се беше провалило и инките бяха имали възможност да се запознаят с европейското оръжие и тактика, може би по-късно щяха да отблъснат дори по-значителни европейски сили. При създалото се положение на испанците им бяха нужни трийсет и шест години, за да потушат въстанието от 1536 г., въпреки че индианците разполагаха с незначително оръжие и успяха да съберат само малка част от войските, които биха имали преди нашествието на Писаро. Испанците може би щяха да покорят империята на инките и без Писаро, но това никак не е сигурно. В тази класация сме поставили Писаро пред Кортес. Кортес е ускорил хода на историята, Писаро може би е променил този ход.
63. ЕРНАНДО КОРТЕС
1485 — 1547
Покорителят на Мексико Ернандо Кортес е роден в 1485 г. в испанския град Меделин. Баща му е дребен благородник. В младежките си години посещава университета в Саламанка, където изучава право. Деветнайсетгодишен, напуска Испания, за да си търси късмета в новооткритото Западно полукълбо. Пристига в Испаньола в 1504 г. и няколко години остава там като изискан земевладелец и местен донжуан. През 1511 г. участва в покоряването на Куба от испанците. След това събитие се оженва за балдъзата на имперския губернатор на Куба и е назначен за кмет на Сантяго.
В 1518 г. имперският губернатор Диего Веласкес определя Кортес за ръководител на една експедиция до Мексико. Опасявайки се от прекомерната му амбициозност, Веласкес скоро отменя заповедта си, но вече е много късно да го спре. През февруари 1519 г. Кортес отплава с 11 кораба, 110 моряци, 553 бойци (от които само 13 с огнестрелно оръжие и 32 с арбалети), 10 тежки оръдия, 4 по-леки и 16 коня. Еспедицията слиза на сушата на Велики петък там, където сега е град Веракрус. Известно време Кортес се задържа около брега и събира сведения за положението в страната. Разбира, че ацтеките, които управляват Мексико, имат голяма столица навътре в страната, че разполагат с големи запаси от скъпоценни метали и че са ненавиждани от покорените от тях други индиански племена.