100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството
- Автор: Харт Майкл Х.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството». Краткое содержание книги:
Предишният пасаж може би навежда на мисълта, че Томас Джеферсън няма кой знае какво влияние и изобщо няма място в тази книга. Но прекомерното вторачване в подробностите, т. е. в дърветата, може понякога да ни попречи да видим гората. Ако отстъпим малко назад и се опитаме да видим жизнения път на Джеферсън като цяло, веднага ще разберем защо за него се казва, че е „най-бележитият радетел за човешка свобода“.
Трябва ли Томас Джеферсън да бъде класиран по-напред или по-назад от Джордж Вашингтон? Американската независимост и американските демократични институции са създадени със задружните усилия на хора на идеите и хора на действието. Макар и двата елемента да са съществени, смятаме, че, общо взето, идеите са по-важни. От страна на изпълнителната власт Джордж Вашингтон несъмнено е изиграл главната роля. Ала заслугата за идеите трябва да бъде разделена между много хора — американци като Джеферсън и Джеймс Мадисън и европейци като Джон Лок, Волтер и редица други. Ето защо Томас Джеферсън, независимо от големите му дарби и престиж, стои в тази класация значително по-ниско от Джордж Вашингтон.
65. КРАЛИЦА ИЗАБЕЛА I
1451 — 1504
Днес повечето хора си спомнят Изабела I Кастилска като кралицата, финансирала пътешествието на Христофор Колумб през Атлантическия океан. В действителност тя е била енергична и способна владетелка, взела цяла поредица съдбоносни решения, които векове наред са оказвали влияние в Испания и Латинска Америка, а косвено засягат живота на милиони хора в наши дни.
Тъй като повечето от политическите й решения са резултат от консултации с нейния проницателен и не по-малко способен съпруг Фердинанд V (Арагонски) и са осъществявани в тясно сътрудничество с него, разумно е да ги разгледаме двамата заедно в тази книга. Но статията носи името на Изабела, защото най-важните им решения са резултат от нейни предложения.
Изабела е родена в 1451 г. в град Мадригал, кралство Кастилия — сега част от Испания. Като момиче получава строго религиозно обучение и става ревностна католичка. Нейният полубрат Хенри IV е крал на Кастилия от 1454 г. до смъртта си в 1474 г. По онова време не съществува кралство Испания. Сегашната испанска територия е разделена на четири кралства: Кастилия, най-голямото, Арагон в североизточната част на съвременна Испания, Гранада на юг и Навара на север.
Към края на 60-те години на XV век Изабела, вероятна наследница на кастилския трон, е най-богатата в Европа и много принцове искат ръката й. Нейният полубрат Хенри IV настоява тя да се омъжи за краля на Португалия. Но в 1469 г. осемнайсетгодишната Изабела се измъква от тази женитба и въпреки съпротивата на крал Хенри се омъжва за Фердинанд, наследника на трона в Арагон. Разгневен от непослушанието й, Хенри определя за своя приемница дъщеря си Хуана. Въпреки това, когато Хенри умира в 1474 г., Изабела предявява права за трона на Кастилия. Привържениците на Хуана не приемат това и избухва гражданска война. През февруари 1479 г. Изабелините войски печелят победата. Същата година арагонският крал умира и Фердинанд наследява трона. Оттук нататък Фердинанд и Изабела управляват заедно по-голямата част от Испания.
На теория Арагон и Кастилия са отделни кралства и повечето от държавните им институции са разделени. На практика обаче Фердинанд и Изабела вземат заедно всички решения и полагат всички усилия да работят като двойка владетели на Испания. През целите двайсет и пет години на тяхното съвместно управление основната им политическа цел е да създадат единно испанско кралство, ръководено от силна монархия. Една от първите им задачи е да завладеят Гранада, единствената част от Иберийския полуостров, която все още е под мюсюлманско владичество. Войната започва в 1481 г. и завършва през януари 1492 г. с пълна победа на Фердинанд и Изабела. С покоряването на Гранада Испания добива почти същите териториални граници, каквито има днес. В 1512 г., когато Изабела отдавна е умряла, Фердинанд анексира и малкото кралство Навара.
Още в началото на управлението си Фердинанд и Изабела създават испанската Инквизиция. Това е църковен съд, който съчетава пълномощията на съдия, съдебни заседатели, прокурор и полицейски следователи. Известен е както с жестоките си наказателни мерки, така и с крайно непочтените си процедури. Заподозрените нямат почти никаква възможност да опровергаят обвиненията против тях. Те не получават сведения нито за свидетелските показания срещу тях, нито дори за имената на обвинителите. А ако отхвърлят предявените срещу тях обвинения, често ги подлагат на страшни мъчения, докато не се признаят за виновни. Според най-скромни преценки само през първите двайсет години върху кладата са изгорени поне двайсет хиляди души, а няколко пъти повече са получилите „по-леки“ наказания.