Столетие на чакалите
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Столетие на чакалите». Краткое содержание книги:
От неговия поглед не е убягнала и опасността от нарастване на ултрадясното неофашистко движение, чиито организации вече съществуват в 60 страни. Огромния фактически материал В. П. Боровичка е разположил в двадесетина различни по размер документални очерци, написани интересно, с публицистично майсторство.
— Добре — казва Махмуд. — Съгласен съм, ако вие, генерале, и сомалийското правителство можете да гарантирате за това, което ми каза представителят на империалистическото фашистко западногерманско правителство.
— Посланикът ми предаде, че няма причини да се съмняваме в неговото твърдение — отговаря генералът мигновено.
— Не вярваме на империалистическото правителство, имаме лош опит в отношенията си с него — казва Махмуд.
Сякаш предчувствува, че нещо не е наред, сякаш долавя, че някъде в тъмнината членовете на специалната група се готвят да атакуват самолета. Разузнавачите, ръководени от заместник-командира Клаус Блете, доближават самолета на разстояние 30 метра. Залягат зад пясъчната дюна и с бинокъл за нощно виждане наблюдават прозорцитте на пилотската кабина. По радиостанцията докладват къде са похитителите.
След един часа и нещо около самолета се разполагат мъже със специални гранатохвъргачки, ръководени от военнослужещите от британската САС20 майор Алистър Морисън и сержант Бари Дейвис. Двамата били пристигнали със самолет с Вегенер от Дубай. Междувременно хората край радиостанцията на контролната кула продължават лъжливия маньовър, чрез който преди всичко трябва да се отвлече вниманието на терористите и да се създава у тях впечатлението, че всичко е в пълен ред, че техните искания ще бъдат изпълнени и те ще победят.
— Там ли е още западногерманският представител? — пита нетърпеливо Махмуд.
— В момента го няма — отговаря радистът, — но ще го извикаме, почакайте, господине… — Миг тишина, само пукот в слушалките, после шумолене на хартия и свистене на далечна радиостанция.
— Тук е Михаел Либал — чува се в кабината на ландшъта. — Нещо ново ли имате да ми кажете, капитан Махмуд?
— Бих искал още веднъж да се уверя в становището на турското посолство в Джида, за което говорихме. Можете ли да ме информирате?
— Капитан Махмуд, опитахме се да се свържем с посолството в Джида, но поради технически причини все още не сме успели. Превключвам.
— О’кей — казва Махмуд. — Опитайте пак. Междувременно аз ще подготвя всичко за размяната и както се договорих с генерала от сомалийското правителство, след старта на самолета от Кайро ще ви дам следващите инструкции. Разбрахте ли ме?
И макар, че съобщението на Махмуд е най-необяснимото, доктор Либал потвърждава:
— Разбрах ви. След старта от Кайро ще се посъветваме по вашите предложения.
Махмуд губи търпение. Отново и отново повтаря едно и също и чака от контролната кула да го уверяват в това, че операцията протича според плана, че не са настъпили никакви усложнения, че неговата трудна акция ще завърши с победа. След като още няколко пъти пита за нови положения, членовете на „щаба“ в контролната кула решават да изиграят следващия шахматен ход.
— Капитан Махмуд, капитан Махмуд, обажда се Михаел Либал, представител на Федерална република Германия. Как ме чувате? Капитан Махмуд, имам да ви съобщя нещо. Самолетът ще стартира от летището в Кайро в 23,15 ч средноевропейско време. Имате ли вече конкретни предложения за размяна на заложниците, за които говорихме? Превключвам.
— О’кей — казва Махмуд. — Трябва да почакате. Бих искал до вас да бъде и някой сомалийски чиновник.
— Почакайте — казва доктор Либал. — Тъкмо идва сомалийският генерал …
— Първо — диктува Махмуд, — не желая при размяната да присъствуват журналисти и телевизията. Второ, какво става с другарите, които трябва да пристигнат от Западна Германия? Трето, желаем сомалийски представители да проверят самолета, който стои на бетонния плац в Могадишо, и да се убедят, че няма никой на борда.
— Кой самолет, моля?
— Този, с който вчера пристигна делегацията. Освен това искаме сомалийски военни отряди да обкръжат самолета на „Луфтханза“ на стоянката.
— Самолета, за който току-що говорихте ли? — пита служител от контролната кула.
— Не — казва Махмуд. — Говоря за самолета, който трябва да пристигне. И четвърто, никой не трябва да напуска двата самолета на „Луфтханза“.
— Разбирам — казва операторът.
— Пето, трябва предварително да ни информирате, преди да кацнат западногерманците с нашите приятели.
— Разбирам.
В мрака приближава група цивилни със странен вид. С начернени лица те пристъпват откъм опашката на отвлечения самолет, носят стълби, чувствителни подслушвателни устройства и са въоръжени. Веднага щом доближават самолета, изчезват под корпуса му. Около тридесет минути преди полунощ те са до колесника. Към корпуса на самолета закрепват специални послушвателни микрофони, така че могат да отбележат всяко движение вътре и да чуят всяка дума. Някъде далеч пред предната част на отвлечения боинг светва пламък. Терористите се втурват към пилотската кабина.
20
Специална авиослужба (англ.). — Бел. прев.