Забавна Библия

Скоро филистимяните устройват голямо празненство в чест на своя бог Дагон. От затвора довеждат Самсон в грамадния дворец, където имало „три хиляди мъже и жени“. Пленникът бил поставен между двете колони, на които се държала сградата (!).

„И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата. И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си“ (Съдии, гл. 16, ст. 29–30).

Не е нужно да изпитваш никакво влечение към езическите вярвания, за да признаеш, че смъртта на Херкулес е по-поетична и по-интересна от смъртта на Самсон. Ако пък се сравни животът на двамата герои, колко жалко изглежда съществуването на Самсон. И как оскъдните му подвизи могат да радват сърцето на вярващия, ако се гледа на тях от религиозна гледна точка? Защото, ако съгласно Библията Самсон разорява филистимяните и подпалва нивите им, то съвсем не е затова, че в него бушува национална омраза против народа, който потиска неговите братя, и не за да отмъсти заради библейския бог, който е засенчен от филистимския бог Дагон. Той задоволява личното си чувство за мъст и прави това, след като дълго време е преживял в най-добри отношения с притеснителите на своите братя. Засегнат силно от това, че филистимянката, в която се влюбил, била негова жена само шест дена, а после, по каприза на тъста му, станала жена на един от най-добрите му приятели, той задоволява жаждата си за отмъщение с това, че излива върху филистимяните отровата на личната си злоба, нямаща нищо общо с чувството на национално отмъщение. Нещо повече, той презира девойките на израиля и винаги търси жени само сред филистимянките. Къде е тук бог? Самсон мисли за него не повече, отколкото за миналогодишния сняг.