Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Скоро филистимяните устройват голямо празненство в чест на своя бог Дагон. От затвора довеждат Самсон в грамадния дворец, където имало „три хиляди мъже и жени“. Пленникът бил поставен между двете колони, на които се държала сградата (!).
„И измести Самсон от мястото двата средни стълба, на които се крепеше домът, като наблегна на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата. И Самсон рече: умри, душо моя, с филистимци! И наблегна с всичка сила, и домът рухна върху владелците и върху целия народ, който беше с него. И умрелите, които (Самсон) умъртви при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше умъртвил през живота си“ (Съдии, гл. 16, ст. 29–30).
Не е нужно да изпитваш никакво влечение към езическите вярвания, за да признаеш, че смъртта на Херкулес е по-поетична и по-интересна от смъртта на Самсон. Ако пък се сравни животът на двамата герои, колко жалко изглежда съществуването на Самсон. И как оскъдните му подвизи могат да радват сърцето на вярващия, ако се гледа на тях от религиозна гледна точка? Защото, ако съгласно Библията Самсон разорява филистимяните и подпалва нивите им, то съвсем не е затова, че в него бушува национална омраза против народа, който потиска неговите братя, и не за да отмъсти заради библейския бог, който е засенчен от филистимския бог Дагон. Той задоволява личното си чувство за мъст и прави това, след като дълго време е преживял в най-добри отношения с притеснителите на своите братя. Засегнат силно от това, че филистимянката, в която се влюбил, била негова жена само шест дена, а после, по каприза на тъста му, станала жена на един от най-добрите му приятели, той задоволява жаждата си за отмъщение с това, че излива върху филистимяните отровата на личната си злоба, нямаща нищо общо с чувството на национално отмъщение. Нещо повече, той презира девойките на израиля и винаги търси жени само сред филистимянките. Къде е тук бог? Самсон мисли за него не повече, отколкото за миналогодишния сняг.
Обратно, Херкулес е действително национален герой на Гърция. Дори и да не признаем действителността на подвизите му, необходимо е да се съобразяваме с това, че разказите за тях се подсказват от най-благородни чувства. Подвизите на Херкулес съвсем не са проява само на грубата сила: Херкулес винаги използва тази сила в защита на слабите и прави това с подкупващо великодушие. На младини Херкулес срещнал на пътя си Порока и Добродетелта, които във вид на две прелестни жени го привличат поотделно към себе си. Какъв избор прави Херкулес? Едната от тях блести в очите му с хиляди съблазни, способни да подкупят младия човек; тя насочва погледа му върху широкия, удобен и осеян с цветя път. В това време другата го влече по тясна, криволичеща и опасна пътека. Синът на Алкмена с несвойствена за възрастта си разсъдителност предпочита пътечката на добродетелта, въпреки трудностите й. Той разбира, че именно това е пътят към щастието и че в края на съблазнителния широк път лежат вътрешни страдания.
Нека всички непогрешими папи и патриарси съдират гърлата си, крещейки, че езичеството е дело на дявола: те все пак не могат да отричат, че тази езическа алегория е изцяло проникната от най-възвишена нравственост.
И после: Херкулес прекарва целия си живот в борба с тираните и чудовищата и всякога действува за благото на хората. Той се бори против всякакъв род бичове на човечеството и изтребва най-жестоки разбойници. Този паралел е най-убийственият за героя на Библията. Трябва да бъдеш преизпълнен с религиозни предубеждения или с благочестив кретенизъм, за да предпочетеш Самсон пред Херкулес. Поставяйки последния върху олтарите си, езичниците се покланяли на един симпатичен герой. Заставяйки пък да се почита любовникът на Далила като светия, като божи избраник, църквата извършва най-отвратителна и подла измама, защото в края на краищата ореола на светостта тя нахлузва на главата на доста непривлекателна и тъмна личност.
Глава двадесет и четвърта
Благочестиво-нравоучителната история на един левит
Книгата „Съдии“ завършва с една благочестива история, която впрочем, подобно на много други библейски легенди, едва ли може да спомага за повдигане престижа на избрания от бога народ. Един левит (служител на религията) имал държанка. Пътувайки, тази почтена двойка спряла в „града“ на вениаминяните Гива, в дома на един старик, който гостоприемно предложил на пришълците да похапнат.
Нека сега да почетем „свещения“ текст. „Когато развеселиха сърцето си, ето градските жители, развратници, заобиколиха къщата, захлопаха на вратата и думаха на стареца, стопанин на къщата: изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем.