Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: не, братя мои, не правете зло, когато тоя човек е влязъл в къщата ми, не правете това безумие; ето, аз имам дъщеря мома и той има наложница; ще ги изведа, опозорете ги и правете с тях, каквото ви е угодно; а с тоя човек не правете това безумие.
Но те не искаха да го слушат. Тогава мъжът взе наложницата си и я изведе при тях на улицата. Те я познаха и изнасилваха цяла нощ до сутринта. И я пуснаха призори.
И призори дойде жената и падна при къщните врати на човека, у когото беше господарят й, и лежа до съмване.
Господарят й стана сутринта, отвори къщните врати и излезе, за да тръгне на път: и ето, наложницата му лежи пред къщните врати и ръцете й на прага.
Той й каза: стани, ще вървим. Но отговор нямаше (защото тя бе умряла). Той я тури на осела, стана и замина за мястото си.
Като дойде у дома си, взе нож, улови наложницата си, наряза я по членовете й на дванайсет части и изпрати по всички предели израилеви“ (Съдии, гл. 19, ст. — 22–29).
Като коментира този епизод, лорд Болингброк го нарича копие на разказа за содомчаните, които пожелали да изнасилят двамата ангели.
Почти простимо е било, казва Болингброк, когато чувствените гърци, напарфюмирани и напомадени млади хора, в минути на разюздани оргии давали воля на лошите си чувства, внушаващи отвращение на човека в зрялата възраст. Но какво да се каже за тези жители на Гива, по-отвратителни от разбесувани кучета?
Пита се, може ли да се намери където и да е, освен в книгите, приписвани на „свети дух“, нещо по-отблъскващо от случая с този свещеник, който по обичая на източните свещенослужители вероятно е имал голяма рошава брада, покрит с прах от дългия път и все пак внушаващ нездрави страсти на цялото мъжко население в града?
„Във всички най-възмутителни истории на древността — възклицава Болингброк — няма нищо, което поне малко да се доближава до тази неправдоподобна гнусота. Содомските ангели били поне цветущи млади хора; те можели да бъдат ослепително красиви, както и подобава на ангели, и това е можело да съблазни нещастните содомчани; но жителите на Гива достигнали изглежда последните предели на развратеността“.
Колкото се отнася до решението да се изпрати по късче от тялото на умрялата жена на всяко от дванадесетте еврейски племена, то също е безпримерно и предизвиква само погнуса. Трябвало е значи да се екипират дванадесет пратеника и да се натоварят с тези ужасни подаръци. Но къде са се намирали дванадесетте колена? На кого във всяко племе е трябвало да се връчи дванадесетата част от трупа, щом племената са живеели без официални началници, в робство, под гнета на филистимяните?
„Тогава излязоха всички синове израилеви и се събра цялото общество като един човек от Дан до Вирсавия и Галаадската земя пред господа в Масифа. Събраха се (пред господа) началниците на целия народ, всички колена израилеви, в събранието на народа божий — четиристотин хиляди пешаци меченосци“ (Съдии, гл. 20, ст. 1–2).
Вие, разбира се, не сте забравили, че всичко това става непосредствено след смъртта на Самсон, когато филистимяните още държат евреите в най-жестоко робство. Как са се събрали дванадесетте колена? Как са понесли поробителите толкова многобройно въоръжено събрание? Библията не говори нищо за това: като че ли „свещеният гълъб“ е забравил съвършено за плачевното положение на избрания народ. Още по-малко именно към филистимяните, владетелите на земята, е трябвало да се обръщат, за да издействуват наказание за престъплението, извършено в тяхната среда: такова е правото на поробителите, право, което те всякога ревниво са пазели.
Малко по-нататък Библията говори, че 26 700 „меченосци от вениаминовите синове“ (ст. 15) се застъпили за виновните. Единадесетте пък други колена извадили четиристотин хиляди боеспособни човека (ст. 17).
„Ако към числото на войните — казва Волтер — се прибавят старците, жените и децата, трябва да се смята, че броят на всички евреи е достигнал един милион и седемстотин хиляди души, без да се смятат свещениците“. Но за да се държи в робство народ, сред който имало 426 000 въоръжени, е трябвало да се разполага най-малко с осемстотинхилядна армия. И как поробителите са оставили на своите роби оръжие, когато в първата книга на „Царства“ (гл. 13, ст. 19) е казано, че филистимяните не позволявали на евреите да имат нито един ковач, като се опасявали да не би те да направят мечове и пики, и че всичките синове на израиля бивали принуждавани да се обръщат към господарите си — филистимяните, когато им трябвало да поправят сечивата си.