Империя в черно и златно

Че се бореше ожесточено с осородния офицер. Талрик беше приковал едната й ръка към пода — тази, в която Че стискаше меча — и се опитваше да улови другата. Лицето му, толкова близо, че се усещаше миризмата на вино в дъха му, беше застинало в решително изражение. Дори когато Че го блъсна с юмрук в слепоочието, той само изръмжа. А после я надви и тръгна да се изправя, като я влачеше със себе си. Че осъзна, че е много по-силен, отколкото изглежда, и е категорично по-силен от самата нея.

— Вържете я! — извика той и понеже нямаше друг избор Че заби чело в брадичката му. Офицерът изпсува и отслаби за миг хватката си. Че се измъкна, но след миг двама войници я събориха отново на пода. Талрик изтри кръвта от устните си.

Салма почти беше докопал дръжката на меча си, когато един войник го изрита силно в стомаха. Водното конче се сгъна надве да омекоти удара и заби външния ръб на дланта си в коляното на осородния. Ставата изпука и войникът се строполи на пода. Друг войник се метна върху Салма и му изкара въздуха. После двама го задърпаха нагоре, единият забил коляно в кръста му. Мъжът със счупената колянна става беше вдигнал юмрук и около ръката му се оформяше златисто сияние.

Салма затвори очи.

Звукът беше по-силен от очакваното във внезапно смълчалата се стая, съскащ пукот на изтерзан въздух. Той отвори очи. Раненият мъж лежеше по лице, а тилът му пушеше обгорен.

— Живи! — изсъска им Талрик. — Живи, казах! Толкова ли е трудно?

Салма погледна към Че, видя, че и тя е пленена, и разбра, че това ще усложни нещата.

— Вържете го. Използвайте белезници за летящи — нареди Талрик. Устната му още кървеше и той я избърса разсеяно.

— А бръмбарородната? — попита един от хората му.

— Само ръцете й вържете. И да литне, лесно ще я стигнем. — Талрик си пое дълбоко въздух. — Майстор Продан, вашето съдействие е оценено по достойнство и ще бъде възнаградено подобаващо.

— И ти ще вземеш пари от този човек? — избухна Че. — Продаваш собствената си братовчедка за пари?

— За договори, Челядинке — натърти Елиас, сякаш това го оправдаваше.

— Но те са завоеватели! Ще дойдат тук и ще вземат всичко! — извика му тя.

— Явно не си чувала за една дребна подробност, наречена Железния договор — каза спокойно Елиас. — Империята не проявява интерес към нас. А и никой не е толкова луд, че да превземе Хелерон. — Той се отпусна назад в стола си. — Хелерон е най-полезен в качеството си на свободен град. И това всички го знаят. Тук ние въртим бизнес с всички градове, с всички генерали, с всички търговци. Хората на капитан Талрик не правят изключение. Всъщност, те са сред най-добрите клиенти, които Хелерон е имал някога.