![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— С положителност бяха чернокожи — кимна жената. — Тук не бъркам.
— Но в първия момент не сте се обърнали към полицията. Направили сте го дни по-късно.
— Вече обясних защо на агент Ванс. Страхувах се да не бъда разкрита.
— Изневярата ви, така ли?
— Да. Аз обичам съпруга си.
— Ясно. Предполагам, съжалявате за изневерите, но те вероятно се дължат на факта, че съпругът ви не ви разбира.
Коментарът му беше възнаграден с поредния укорителен поглед от страна на Ванс.
— Не се гордея с това — сковано отвърна Коен. — Но се появих в полицията, за да помогна на разследването.
— За което ви благодарим — намеси се Ванс, хвърли кос поглед по посока на Роби и добави: — Въпреки коментарите си партньорът ми също оценява вашето поведение.
— Това ли е всичко? — попита Коен. — Мога ли да си вървя?
— Да. Един от хората ми ще ви изпрати, защото ние с агент Роби трябва да си поговорим.
Едва изчакала вратата да се затвори след свидетелката, Ванс рязко се завъртя към него и попита:
— Какво беше това, по дяволите?
— Как какво? Задавах уточняващи въпроси на свидетелката.
— Не, ти я подложи на разпит!
— Това го пише в устава. Между другото, тази жена лъже. Казвам го за протокола.
— Какви са мотивите ѝ за подобно нещо? Сама дойде при нас. Дотогава дори нямахме представа, че съществува.
— Ако имах отговор на този въпрос, случаят щеше да е приключен.
— А защо си толкова сигурен, че лъже?
Роби отново се замисли за пътниците в автобус 112. Между тях имаше няколко чернокожи и поне две момичета на тийнейджърска възраст. Всички те бяха вътре в момента на експлозията. Пълният догоре резервоар бе предизвикал огнен ад. Повечето хора бяха изгорели до купчина овъглени кости, неподлежащи на идентифициране.
— В автобуса е имало най-малко шестима чернокожи мъже и три чернокожи момичета — подсказа му Ванс. — Касиерката в терминала би могла да си спомни за някои от тях. Историята на Коен потвърждава този факт.
— Това няма значение. Аз продължавам да мисля, че лъже.
— На какво се базира убеждението ти? Може би на някакво вътрешно чувство?
— Не. Базира се на съвсем конкретни неща.
— Аз обаче съм длъжна да водя разследването в съответствие със събраните доказателства.
— Никога ли не използваш инстинкта си? — погледна я Роби.
— Използвам го, разбира се. Но не и когато срещу него са изправени твърдите и неоспорими факти.
Роби се изправи.
— Къде отиваш?
— Да потърся твърдите и неоспорими факти.
63
Тъй като отлично познаваше сградата, Роби се озова при колата си тъкмо навреме, за да види как спортното беемве на Коен напуска подземния гараж. Потегли след нея. Жената мина на жълто през три поредни светофара, но на четвъртия трябваше да спре на червено. Десет минути по-късно излязоха на Кънетикът Авеню и се насочиха към Мериланд.
Съсредоточен върху беемвето пред себе си, Роби не забеляза двете полицейски коли, които се изравниха с волвото. Ченгетата включиха сигналните си светлини, а човекът зад волана на патрулката отляво му направи знак да отбие. В последния момент Роби успя да забележи как беемвето профучава през поредното кръстовище, отново на жълто.
Той отби вдясно и спря до тротоара. Изведнъж му се прииска да изскочи навън и да се нахвърли върху сините униформи. Спря го единствено мисълта, че може да го застрелят. Остана на място, въпреки че се задушаваше от гняв. Полицаите предпазливо се приближиха — по двама от всяка страна.
— Да ви видя ръцете, сър — подвикна един от тях.
Роби показа ръцете си през сваленото стъкло в комплект с федералната значка. Съвсем ясно чу сподавена ругатня. Секунда по-късно двама от полицаите се изправиха до колата му.
— Сигурен съм, че имате страшно важни причини да ме спрете, докато проследявам обект — хладно подхвърли той.
Единият бутна фуражката си на тила и започна да разглежда служебната му карта.
— От диспечерския пункт ни съобщиха, че колата на някаква жена е проследявана от неидентифициран автомобил — промърмори той. — Жената била много уплашена и помолила за помощ. Разполагаме с подробно описание и регистрационния номер на вашата кола.
— Това е наистина добър начин да се откачиш от ченгетата — кимна Роби. — Достатъчно е да повикаш още ченгета.
— Съжалявам, сър, но нямаше как да знаем какво става.
— Мога ли да си вървя?
— Тя наистина ли е заподозряна? — попита другото ченге. — Бихме могли да ви помогнем…
— Не, благодаря. По-късно ще се разправям с нея. Но следващия път не бързайте да натискате паник бутона.