Ден нула [calibre 1.48.0]

— Подозираш, че ни каза по-малко, отколкото знае?

— Подозирам, че е притиснат от две страни. Забъркал се е в нещо, което не иска да разберем, но според мен то няма нищо общо с онзи кодиран разговор.

— Аз пък все още не разбирам защо го караш да ни помага — мрачно го изгледа Коул. — Особено ако мислиш, че е замесен в някакво престъпление.

— През по-голямата част от живота си работя с хора, на които трябва да разгадавам мислите и намеренията — въздъхна Пулър. — Най-вече с бивши и настоящи военни. Инстинктът ми нашепва, че Дики искрено иска да ни помогне. Според мен е отишъл в дома на Халвърсън, защото е подозирал нещо. Или някого. Воден от единствения стремеж да докаже на армията, че уволнението му е било грешка. Това е причината, поради която реших да му дам още един шанс.

— Но ако го убият, този шанс ще му излезе твърде солен — отбеляза Коул.

— Така е с повечето втори шансове, но въпреки това хората рядко отказват да се възползват от тях.

— Мислиш ли, че, отивайки в къщата на Халвърсън, той вече е знаел за смъртта на Битнър и Тредуел?

— Напълно е възможно — кимна Пулър. — Може би им е извикал, но не е получил отговор. А може би се е опитал да влезе и там, но е било заключено. Вътре е било тъмно и няма как да е видял труповете им през прозореца. Нямало е и следи от насилствено проникване.

— Каква всъщност е връзката му с Тредуел? Очевидно не е само членството в мотоклуба. Изглежда ужасно уплашен.

— Нормално е да е уплашен, като всички останали. Все пак са убити не един или двама, а цели седем души!

65