Персевал, или Разказ за Граала

във моя щит, а страшен лъв, настръхнал, зажаднял за кръв, [8696] нападна ме. Той бил държан с вериги тежки окован, като че чакал този ден да се нахвърли върху мен. [8700] Но острите му нокти в щита стоят си и сега забити. Мой друже, щита погледнете и сам в това се уверете. [8704] Какво ще кажете? Все пак това не е ли явен знак, че героично се държах? И слава богу аз успях [8708] с меч да му отсека главата и предните крака — и двата. Говен не бил се доизказал, а другият бил вече слязъл [8712] от коня и като застанал на колене, смутен захванал да иска прошка от Говен, че бил към него непочтен. [8716] Говен му казал: — Забравете това и бързо се качете на коня си, мой друже драг. Гриномалан възседнал пак [8720] чудесния си кон и казал: — Нататък Господ да ви пази! Доколкото аз знам, до днес не е познал такава чест, [8724] такава слава никой рицар. А белокосата кралица, приятелю, нали можахте да видите? Нали разбрахте [8728] и как на име я зоват, и откъде е? — Никой път, сеньор, не бих си позволил такъв въпрос. А да съм бил [8732] със нея, да, аз имах случай. — Сега от мен ще го научиш: на крал Артур е майка тя. — За бога, знам, че сто лета [8736] е вуйчо ми Артур навършил и може да ги е прехвърлил. А има шестдесет години откак се майка му помина. [8740] — И все пак майка му това е. От всеки в кралството се знае, че Утер Пендрагон, бащата, умрял, а след това в страната [8744] кралицата Игерн дошла и тъй омаяна била, че наредила на скалата да бъде построен палатът, [8748] където ти си престоял. Навярно вече си видял ти там и младата кралица: и тя голяма хубавица, [8752] и тя достойна и богата. На краля Лот е тя жената и майка на Говен. Да може той само зло да среща, боже! [8756] — Говен добре познавам аз, а майка му не е сред нас от вече двадесет лета. — Не споря. Тъкмо тука тя [8760] след идването си родила момиче хубаво и мило, сегашната мома, която тъй скъпа ми е на душата. [8764] Та тя сестра е на Говен170. Ах, ако можеше пред мен той да изникне в този час, сърцето му изтръгвам аз [8768] и с меч отсичам му главата, макар че влюбен съм в сестрата. — Мой друже, хората различно обичат. В случай че аз лично [8772] девойка някаква обичам, това ще значи, че обричам душата си и на родата. — И аз тъй гледам на нещата. [8776] Но като си помисля само как зверски на Говен баща му уби баща ми; на свой ред Говен пък моя братовчед171 [8780] уби — а той бе рядък рицар! За жалост моята десница от онзи ден до днешна дата все чака случай за разплата. [8784] Една молба към тебе имам, сеньор: при моята любима във замъка сега върви, от мене ти я поздрави [8788] и този пръстен й предай. Кажи й, че във любовта й не се съмнявам аз и смятам, че предпочита тя самата [8792] да види брат си умъртвен, а не мен в кутрето ранен. Говен молбата му приел, подадения пръстен взел [8796] и казал: — Друже, ще го сторя. Честит сте с вашата изгора, със благородната девица, със тази умна хубавица. [8800] Тя, брате, е мома прекрасна, щом е наистина съгласна с това, което ми твърдите. — Безкрайно ще ме задължите, [8804] щом проявите добрината да идете сега в палата и пръстена да занесете. В замяна на това кажете [8808] пък аз за вас какво да сторя? Но нека да ви отговоря, за името на този замък: нарича се Шампийски камък, [8812] така се казва и скалата. Тук практикуват занаята да боядисват платове в червени, топли цветове. [8816] От тях най-много се купува.