Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Позлатените поля, Франция
Лятото на 1520 г.
Апогеят на стратегията на Томас Улзи ще бъде среща с Франсоа Френски, кампания за мир с палатки, коне и нахлуваща армия от придворни, ярко нагиздени в новите си дрехи, безбройни гвардейци, камериери и адютанти, дамите от двата двора — пременени като кралици, а самите две кралици — постоянно преобличащи се в нови рокли, с инкрустирани със скъпоценни камъни диадеми. Улзи планира и успява да издигне необикновен временен град, разположен в една долина извън Кале, с приказно красив замък, издигнат като сън, за една нощ, а в сърцето на всичко това е нашият владетел, на показ като някаква красива рядкост, сред декор, създаден от неговия съветник.
Наричат това „Позлатените поля“, защото балдахините, знамената и дори палатките блестят от истински златни нишки, а влажните поля около Кале се превръщат в ослепителен център на християнския свят. Тук двамата най-велики крале се събират в състезание по красота и сила, давайки клетва за мир, мир, който ще трае вечно.
Хенри е нашият златен крал, не по-малко смел, красив и стилен от краля на Франция, екстравагантен, както баща му никога не би могъл да бъде, великодушен в политиката си, искрен в стремежа си към мир: всички в свитата му се гордеят с него. А до него, подмладена, прекрасна, заемаща мястото си на най-великата сцена в християнския свят, е моята приятелка кралицата, и аз сияя от гордост заради нея, заради тях двамата, заради дългата борба, която трябваше да водят, за да стигнат до мир с Франция, благоденствие в Англия, и спокойна любяща хармония помежду си.
За мен и за кралицата няма значение, че всичките ѝ дами се снишават в реверанс, почти припадат, когато кралят който и да е от двамата крале — минава край тях. За мен няма значение, че Франсоа Френски целува поред всяка от дамите на кралицата, с изключение на старата лейди Елинор, херцогинята на Бъкингам, страховитата свекърва на Урсула. Катерина и кралица Клод Френска мигновено установяват приятелство и разбирателство помежду си. И двете са омъжени за красиви млади крале; предполагам, че имат много повече общи трудности, отколкото си позволяват да обсъдят.
Синовете ми Монтагю и Артур блестят в тези два разпалено съревноваващи се двора; Джефри е до мен, усвоявайки дворцови обноски по време на това най-великото събитие, което светът ще види някога; Урсула прислужва на кралицата, макар че през есента ще трябва да се оттегли в усамотение преди раждането; а един следобед, без предизвестие, синът ми Реджиналд влиза в личната ми стая в крилото на замъка, предназначено за кралицата, и коленичи в краката ми за благословията ми.
Оставам без дъх от изненада.
— Момчето ми! О! Момчето ми, Реджиналд!
Повдигам го и го целувам по двете бузи. По-висок е от мен и е наедрял; сега е красив млад мъж, силен и сериозен, на двайсет години. Има гъста кафява коса и тъмнокафяви очи. Само аз мога да видя в лицето му някогашното малко момче. Само аз си спомням как го оставих в обителта Шийн, където устната му затрепери, но му казаха, че не може да проговори, за да ме помоли да остана.
— Позволено ли ти е да бъдеш тук? — питам.
Той се засмива и ми напомня:
— Не съм дал клетва пред никой орден. Не съм дете в училище. Разбира се, че мога да бъда тук.
— Но кралят…
— Кралят очаква от мен да уча из целия християнски свят. Често напускам Падуа, за да посетя някоя библиотека или някой учен. Той очаква това. Плаща за това. Насърчава го. Писах му, за да му съобщя, че ще дойда тук. Ще се срещна с Томас Мор. Толкова много сме си писали, и си обещахме една вечер на дебати.
Налага се да си напомня, че сега моето момче е уважаван теолог, мислител, който разговаря с най-великите философи на епохата.
— Какво ще обсъждаш с него? — питам. — Той стана важен човек в двора. Сега е личен секретар на краля, пише важните писма и ръководи много от преговорите за мир.
Той се усмихва и казва:
— Ще говорим за природата на Църквата. Само за това говорим напоследък. За това, дали човек може да се ръководи от съвестта си или непременно трябва да разчита на поученията на Църквата.