Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
На преден план се спуска черният ствол на бастун, потъващ в снега.
240 ЕКСТ. ЗАДНАТА ЧАСТ НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.
Там стои Линож и наблюдава жителите на Литъл Тол през плътната пелена на валящия сняг. Те обаче не го виждат, защото са с гръб към него.
241 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.
Погледнат оттук, фарът е почти неразличим в снега… а от време на време се скрива съвсем от поглед. Точно в момента обаче го виждаме добре — и него, и гигантските вълни, които заливат основите на кулата му.
242 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — СУТРИН.
ХАЧ: Майк, според теб ще се срути ли?
Моли и Мелинда, придружени от Ралф и Пипа, се присъединяват към съпрузите си. Майк се навежда и вдига Ралфи, без да откъсва поглед от фара.
МАЙК: Вероятно да.
243 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.
Върху носа се стоварва страховита вълна, която се завихря и клокочи около кулата. Вятърът вие, снеговалежът се засилва и фарът почти се скрива от поглед — бяло привидение сред свирепата виелица.
244 ИНТ. АПАРАТНАТА НА ФАРА.
Водата нахлува в контролната зала през счупените прозорци и залива всички електронни прибори. Летят искри; мониторите на компютрите помръкват.
245 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.
Всъщност не виждаме много, освен няколко сгради и призрачни дървета. Снеговалежът е станал още по-интензивен, а вятърът вдига бели вихрушки, създавайки опасност от дезориентация и снежна слепота.
246 ЕКСТ. ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ ПРЕД КМЕТСТВОТО, ПАНОРАМЕН КАДЪР — СУТРИН.
Повечето хора са се скупчили на отделни групички — било семейни, било приятелски. Сони и Ъптон Бел стоят един до друг; до тях се вижда Кърк, по-малката му сестра Джена и мъничката Соли Годсоу, а недалеч от тях са застанали Роби, Сандра и Дон Бийлс. Има и такива обаче, които са без компания. Зад всички се вижда нещо като плътна бяла завеса. Самата сграда на кметството се е превърнала в розовееща сянка.
КЪРК: Нищо не виждам!
ФЪРД АНДРЮС: Това е проклетата снежна слепота!
ДОН БИЙЛС: Тате, къде е фарът?
РОБИ (обръща се към Дон): Почакай да утихне вятърът и ще го видиш.
ДОН: Искам да утихне веднага!
ДЕЙВИ ХОУПУЕЛ (обръща се към Госпожа Кингсбъри): Ето там! Видях лъча му, току-що проблесна! Още се издига!
247 ИНТ. ВЗИРАМЕ СЕ В СНЕЖНАТА СЛЕПОТА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.
Лъчът на фара проблясва неуверено, става по-ярък и отново изчезва. В този момент отново виждаме гористия нос.
248 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.
ХАЧ: Още стои!
Госпожа Кингсбъри е застанала вляво от семейство Хоупуел. Червената ѝ ловджийска шапка вече е обърната с козирката напред. В този миг от снега се появяват две яркожълти ръкавици (явно Линож е разполагал и с втори чифт). Едната запушва устата на Госпожа Кингсбъри, а другата я сграбчва за шията. Жената изведнъж полита назад. Семейство Хоупуел стоят съвсем наблизо, но никой от тях не забелязва нищо; вниманието им е изцяло погълнато от чезнещия сред снежната слепота фар.
249 ЕКСТ. ВДАДЕНИЯТ В ОКЕАНА НОС И КУЛАТА НА ФАРА, ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ОСТРОВНИТЕ ЖИТЕЛИ — СУТРИН.
Надигналата се чудовищна вълна се врязва в скалистия нос, надига уродливата си снага и се стоварва върху фара. И ето че той започва да се накланя.
250 ЕКСТ. СОНИ БРОТИГАН И ЪПТОН БЕЛ.
СОНИ: Срутва се… Божичко, фарът се срутва!
Недалеч от двамата е застанал жител на острова. Носи омазнена парка с надпис: ОСТРОВНА СЛУЖБА ВОДА И КАНАЛ. Зад него се надига смътна сянка — Линож. Внезапно бастунът изниква пред гърлото му, сграбчен в двата края от жълтите ръкавици. Господин ВОДА И КАНАЛ полита назад към снежната слепота. Нито Сони, нито Ъптон забелязват нещо; разрушителното зрелище сякаш ги е хипнотизирало.