Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
234 ЕКСТ. КМЕТСТВОТО СУТРИН.
Куполът с мемориалната камбана е почти затрупан, а самата сграда на кметството изглежда някак призрачно. Вятърът вие все тъй свирепо, без да показва никакви признаци на утихване.
235 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СУТРИН.
Около половината от островните жители, потърсили укритие в кметството, седят на дървените скамейки с чинии на коленете си, похапват палачинки и пият сок. В дъното на залата се вижда импровизиран бюфет, където Госпожа Кингсбъри (с яркочервена ловна шапка с обърната назад козирка — досущ като някой гангстер) и Тес Марчънт обслужват ранобудните си съграждани. Към палачинките човек може да си вземе сок, кафе и студена овесена каша.
Закусващите са изключително тихи. Почти всички изглеждат потънали в себе си и леко изплашени. Всички семейства с малки деца вече са будни (и как няма да са будни, когато малчуганите стават рано?) и сред тях виждаме фамилиите Хачър и Андерсън. Майк храни Ралфи с палачинки, а Хач прави същото с Пипа. Съпругите им пият кафе и си говорят тихичко.
Изведнъж страничната врата се отваря и в залата нахлуват вятърът, снегът и разтрепераният Джони Хариман.
ДЖОНИ: Майк! Ей, Майки! Никога през живота си не съм виждал такава щормова вълна! Мисля, че фарът ще рухне… Ей богу, ще рухне!
Сред островните жители пробягва вълна на безпокойство. Те започват да си шушукат нервно един на друг. Майк слага Ралфи в скута на Моли и се изправя. Хач също се надига.
МАЙК: Хора, чуйте ме добре! Ако ще излизате навън, не се отдалечавайте от сградата! Не забравяйте, че навън всичко е бяло и има опасност от снежна слепота40!
236 ЕКСТ. КАМЕРАТА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ ГОРИСТИЯ НОС И КУЛАТА НА ФАРА — СУТРИН.
Приливът е в разгара си и в скалите се удрят огромни вълни. Почти всяка следваща вълна залива основите на кулата. Миналата нощ фарът успя да издържи щурма на прилива; тази нощ обаче едва ли ще устои.
237 ЕКСТ. СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.
Островните жители са се стълпили пред зданието и разговарят оживено. Някои вдигат циповете на шубите си и се закопчават догоре, други се увиват в шалове, а трети си вдигат качулките и си слагат ски маски.
238 ИНТ. ГРАДСКАТА ЗАСЕДАТЕЛНА ЗАЛА — СУТРИН.
Последните желаещи да видят какво се случва с фара излизат навън. В залата остават само няколко души, които още не са престанали да ядат, плюс седем майки и един баща (Джак Карвър), чиито деца за нищо на света не искат да пропуснат зрелището.
РАЛФИ: Мамо, може ли да излезем да погледаме?
Моли се споглежда с Мелинда. В очите и на двете се чете както раздразнение, така и умиление (нещо, познато единствено на родителите на малчугани в доучилищна възраст).
ПИПА: Моля те, мамо, и аз искам да погледам…
Междувременно Дон Бийлс предприема доста по-заповеднически подход към Сандра.
ДОН: Дай ми якето, искам да изляза! Хайде, по-бързо!
МОЛИ (обръща се към Ралфи): Уф… добре. (Обръща се към Мелинда.) И на мен ми се искаше да изляза. (Обръща се към Ралфи.) Хайде, Ралфи, да намерим якенцето ти…
Останалите родители — Линда Сейнт-Пиер, Карла Брайт, Джак Карвър, Джил Робишо — правят същото. Урсула Годсоу обаче посреща с отпор ентусиазма на Сали.
УРСУЛА: Мама не може, миличка. Мама е много уморена. Извинявай.
САЛИ: Тогава тати ще ме заведе… Къде е тати?
Урсула не знае как да ѝ отговори и аха-аха, да се разплаче. Дамите, които чуват този разговор, се разтапят от съчувствие и съжаление. Сали все още не знае, че баща ѝ е мъртъв.
ДЖЕНА ФРИЙМАН: Аз ще те изведа, слънчице.
Урсула ѝ кима благодарствено.
239 ЕКСТ. ЗАСНЕЖЕНАТА МОРАВА ДО СГРАДАТА НА КМЕТСТВОТО — СУТРИН.
Там са се събрали около седемдесет островни жители. Всички стоят с гръб към нас и всички гледат към океана. Родителите излизат от страничния вход — някои носят децата си, а други вървят заедно с тях, хванати за ръка. От време на време някой затъва в снега до кръста и съгражданите му му помагат да се измъкне. Чува се смях; веселието им помага да се отърсят от спомените за страшния сън.
40
Често срещано в полярните области явление, характеризиращо се с пълна неразличимост на релефа в резултат на атмосферните условия. — Б.пр.