По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Ема ни каза, че и ти имаш деца. – Кени му се усмихна дружелюбно, без да сваля поглед от Пити, чието личице започна да почервенява. – Две малки момичета, нали?
— Ъ… да… в момента са в училище.
Пити изсумтя.
— В училище? – удиви се Кени. – Не са ли във ваканция като Ема?
Сумтенето на Пити стана по-шумно и личицето му стана още по-червено. Шелби не забеляза, защото вниманието й бе отвлечено от прислужницата, която влезе в стаята, но Уорън отлично виждаше какво става и, за огромно изумление на Кени, не каза нищо.
— Да, във ваканция са, но аз съм много зает и затова за тях е по-добре да останат в училище. Разбира се, мястото е първокласно. Не е като „Сейнт Гъртруд”. Разбира се, няма нищо лошо в „Сейнт Гъртруд” – Ема върши забележителна работа там – но някои от момичетата не са особено подходяща компания. Ние имаме специална стипендиантска програма, ако разбирате какво искам да кажа.
О, Кени прекрасно разбираше.
— Нашите стипендиантки са изключително трудолюбиви и старателни – заяви Ема твърдо.
Стаята започна да се изпълва с миризмата на пълен памперс.
Браво, братле. Кени възнагради Пити с горда усмивка. Малкото момченце беше точно като часовник.
Хю смръщи нос и се опита да отмести Питър колкото е възможно по-надалеч.
— И колко стипендиантки имате в училище? – поинтересува се Кени любезно.
— Аз… ъ… – Хю избута Пити на самия край на коляното си. Кени забеляза, че бебето започна да се върти, но все още изглеждаше доволно от себе си.
— Всяка година приемаме по петнайсет стипендиантки – каза Ема.
— Е, не е зле. Я ми кажи, Хю, какво е усещането да носиш отговорност за бъдещето на толкова способни млади хора?
Пити навярно бе струпал солидна купчинка в памперса, защото руменото лице на херцога започна да пребледнява. Но той беше твърде високомерен, за да привлече вниманието към нещо, което всъщност бе напълно естествена човешка потребност.
— Всеки трябва да изпълнява дълга си.
— Напълно си прав – кимна Кени и подхвана дълъг простоват монолог за значението на образованието и радостите от филантропията.
Всичко вървеше точно както го искаше, докато Шелби не приключи разговора с прислужницата и не надуши миризмата.
— Питър Травълър, какво си направил, малък разбойнико? – засмя се тя и грабна бебето. – Ще се върнем след няколко минутки. Кени, Ема, имаме достатъчно храна, така че защо вие двамата не останете за вечеря, а след това всички ще отидем в „Роустабаут”, за да покажем на негова светлост истинския Тексас.
Изражението на Хю подсказваше, че би предпочел да яде червеи.
— Каква великолепна идея – засия насреща му Тори. – Нямам търпение да те науча на двойната стъпка, Хю. Дори може да ти заема моя стетсън.
В тази минута Кени се закле да купи на сестра си цял камион храна за емута, независимо дали тя искаше, или не.
По време на вечерята Кени очакваше всяка минута Ема да се сгуши до него и да мърка любовни слова, но вместо това тя се отнасяше към него едва ли не като със случаен познат. Невероятно! Докато не правеха секс, тази вироглава англичанка се стараеше да заблуди всички, че са любовници. Но сега, когато наистина бяха, тя не искаше никой да знае за това.
Той се опитваше с все сили да се ядоса, но вместо това усещаше в душата си невероятна топлина. През годините много жени се бяха възползвали от него, но Ема не беше като тях.
Припомни си какво му бе казала, докато се разхождаха край реката, за това, че не желае да каже на Хю за отношенията им. Това е нещо лично. Само между нас двамата.
Но тя несъмнено разбираше, че единственият начин да се отърве от надутото копеле, бе да му даде да разбере, че има любовник, а и Кени нямаше нищо против. В същото време му беше много мило и приятно, че тя е толкова вярна на принципите си. Хубаво беше да знае, че тази жена го обича безкористно, макар да знаеше, че това е само заблуда от нейна страна.
Тази вечер в „Роустабаут” бе по-шумно от обичайното и когато влязоха, херцогът се озърна с погнусения вид на човек, току-що настъпил съдържанието на памперса на Пити. Шелби му бъбреше неуморно, докато Тори ги водеше към голямата маса в дъното. Едва се настаниха и Ема се извини и се отправи директно към Тед Бодин, седнал на бара с чаша. Беше се задълбочил в „Последните дни на Сократ” от Платон и отпиваше от голяма чаша нещо, което подозрително приличаше на „Маунтин Дю”.
Кени наблюдаваше, докато Ема му говореше със сериозно изражение. След минута Тед я поведе към дансинга, където тя се устрои уютно в прегръдките му и го поведе в ритъма на лирична балада. Кени тутакси отгатна накъде клонеше целият замисъл и не се изненада, когато ръката на Тед се прокрадна към дупето на партньорката му.