Портретът на един шпионин
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1192-9
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Портретът на един шпионин». Краткое содержание книги:
Очевидно проверката на шейха не бе приключила. Надия си припомни последните думи, които Габриел й бе казал в Тревил: Вие сте дъщеря на Зизи. Никога не им позволявайте да го забравят.
- Вероятно сте прав, шейх Бин Тайиб. Вероятно е трябвало да се забуля в бурка и да обявя на всеослушание по телевизията, че ще търся мъст за смъртта на баща ми. Със сигурност това щеше да е по-мъдро решение.
Шейхът се усмихна помирително.
- Слушал съм за хапливия ви език - каза той.
- Имам езика на баща си. А последния път, когато чух гласа му, той умираше от кръвозагуба в ръцете ми.
- И сега искате възмездие.
- Искам справедливост. Божията справедливост.
- А фамилията Ал Сауд?
- Изглежда, са изгубили интерес към мен.
- Не се изненадвам - отбеляза Бин Тайиб. - Дори те не са сигурни дали ще оцелеят след целия хаос, обхванал Арабския свят. Сега се нуждаят от приятели, каквито и да са те. Дори да носят къси тоби и дълги бради като салафистите.
Надия не можеше да повярва на ушите си. Ако шейхът казваше истината, владетелите на Саудитска Арабия отново си бяха Продали душите на дявола, подновявайки същата онази спогодба, която преди години бе довела до атентатите от 11 септември и още безчет жертви след това. Очевидно Ал Сауд бяха притиснати в ъгъла, помисли си тя. Бяха като човек, хванал тигър за ушите. Докато стискаше здраво, щеше да живее. Но изпуснеше ли го, щеше да бъде разкъсан за миг.
- Американците знаят ли за това? - запита тя.
- Така наречените „специални отношения“ между американците и фамилията Ал Сауд вече са в миналото - каза Бин Тайиб. - Както знаете, госпожице Ал Бакари, Саудитска Арабия сега формира нови съюзи и търси нови клиенти за петрола си. Китайците не се вълнуват особено от неща като човешките права или демокрацията. Те си плащат сметките навреме и не си пъхат носа в неща, които не ги касаят.
- Като например джихада? - попита тя.
Бин Тайиб кимна утвърдително.
- Пророкът Мохамед, мир нему, ни научи кои са Петте стълба на исляма. Ние вярваме, че има и шести. Джихадът не е въпрос на избор. Той е наш дълг. Фамилията Ал Сауд осъзнава това. И за пореден път е готова да затвори очи за някои неща, стига братята да не размътват водите вътре в кралството. В това именно беше голямата грешка на Бин Ладен.
- Бин Ладен е мъртъв - каза Надия. - Както и неговата групировка. Аз се интересувам от онзи, който взривява бомби в европейски градове.
- Значи, интересувате се от йеменеца.
- Познавате ли го?
- Срещали сме се.
- Поддържате ли връзка с него?
- Това е опасен въпрос. Дори и да поддържах връзка с него, със сигурност нямаше да му губя времето, за да му разказвам за някаква богата саудитка, тръгнала да дири възмездие. Нужно е да вярвате в онова, което вършите.
- Аз съм дъщеря на Абдул Азиз ал Бакари и потомка на Мохамед Абдул Уахаб! Категорично вярвам в онова, което върша. И съм тръгнала да диря нещо далеч повече от възмездие.
- Какво всъщност търсите?
Надия се поколеба. Следващите думи, които произнесе, не бяха нейни, а на човека, убил баща й.
- Искам само да продължа делото на Абдул Азиз ал Бакари - каза мрачно тя. - Ще дам парите в ръцете на йеменеца, за да направи с тях каквото иска. И може би, ако такава е волята на Аллах, един ден бомби ще започнат да избухват и по улиците на Вашингтон и Тел Авив.
- Мисля, че ще ви бъде признателен - пестеливо рече шейхът. - Но се боя, че няма да може да ви гарантира, че това ще стане.
- Аз не търся гаранции. Искам само неговата дума, че ще използва парите мъдро и пестеливо.
- Предлагате еднократно дарение ли?
- Не, шейх Бин Тайиб. Предлагам дълготрайно сътрудничество. Той ще нанася ударите. А аз ще плащам.
- Колко пари сте готова да подсигурите?
- Колкото са му необходими.
Шейхът се усмихна.
- Алхамдулиллах!
Надия остана в палатката на шейха още час. След това последва талиба покрай уади до нейната кола. Небето щедро изсипваше дъжд по време на цялото им пътуване обратно до Рияд. Валя до късно следващата сутрин, когато Надия ал Бакари и целият й антураж се качиха на самолета за Европа. Щом напуснаха въздушното пространство на Саудитска Арабия, тя свали никаба и абаята и облече светъл костюм „Шанел“. След това позвъни на Томас Фаулър в неговия замък северно от Париж, за да го уведоми, че срещите й в Саудитска Арабия са преминали по-добре от очакваното. Фаулър, на свой ред, побърза да се обади в офиса на неизвестна никому фирма за рисков капитал в Северна Вирджиния - обаждане, което автоматично бе пренасочено към телефона на бюрото на Габриел в Рашидистан. През цялата следваща седмица Габриел внимателно следеше финансовите и правните маневри на Самир Абас от клона на Трансарабска банка в Цюрих. После, след като обядва с Картър в един рибен ресторант в Маклейн, той замина за Лондон. Картър му уреди да лети с един от самолетите „Гълфстрийм“, собственост на ЦРУ. Без белезници. Без подкожни инжекции. Без лоши чувства.