Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— „Ехо 2“ е свален! — съобщи се по радиото.
— Дявол да го вземе! — изруга Кобе Лий. — Останахме само ние!
Мегън направи захождаща маневра и отново позиционира кораба така, че Кобе да може да се прицели. Те стреляха, но в същия момент от ракетната установка на Дунавци също полетяха две нови ракети. Мегън предприе поредната избягваща маневра. Ако ги уцелеха, състезанието щеше да приключи още преди пехотинците на „Перперикон“ изобщо да са стъпили на платформата. За щастие, Мегън успя и този път да избегне удара, и с облекчение узна от Алиса, че последната ракетна установка е била поразена. Сега вече можеха спокойно да кацнат на указаното място. Когато това най-сетне стана, Мегън бързо отвори люка, разделящ пилотската кабина от товарното отделение, и с две крачки се озова при пехотинците. Те бяха в неведение относно случващото се и тя имаше да им съобщи неприятни новини. Преди това обаче, още с отварянето на люка, я удари острата миризма на повърнато.
— Какво, за Бога, е станало тук? — попита, докато държеше ръка пред лицето си.
— Ами ние се чудехме, да не би да си полудяла или пък нещо с управлението на кораба да не е наред. Що за пилотиране беше това?! — възмути се Зак.
— Съжалявам, но трябваше да правя маневри, за да се измъкна от вражеския огън!
— Не очаквахме да е толкова трудно!
— Нищо не знаете! Другите два кораба са свалени!
— Какво?! — удиви се Зак и останалите пехотинци също зяпнаха.
— Да, радвайте се, че не се върнахме на борда на „Перперикон“ преди изобщо да сме достигнали до платформата, като останалите.
— Искаш да кажеш, че само нашият взвод трябва да изпълни задачата?! — възкликна Зак.
— Ами, няма кой друг — потвърди Мегън. В този момент от кабината се чу гласът на Алиса Бруни:
— Все пак не знаем колко от корабите на „Дунав“ са кацнали успешно. Ако нашата защита се е справила добре със задачата си, възможно е те също да са приземили само един кораб.
— Добре, нямаме време за губене, трябва да обсъдим как ще действаме оттук нататък! — каза решително Зак. Той знаеше, че нещата вече зависят от него, пилотите си бяха изпълнили задачата. Действията на отбора по-нататък щяха да се определят от неговите решения.
Междувременно, Алекс, Габриела, Силвия и лейтенант Арвин Кант, които наблюдаваха развитието на състезанието на големия триизмерен екран в дневната на Арвин, знаеха отговора на въпроса, който мъчеше Зак и останалите от отбора на „Перперикон“. Истината бе, че отборът на „Дунав“ се справи по-добре с неутрализирането на защитата на „Перперикон“ и цели два Страйкъра кацнаха на другия край на платформата. Така Дунавци разполагаха с два взвода — общо двадесет и четири пехотинеца, докато отборът на „Перперикон“ се състоеше само от един взвод — дванадесет пехотинци. И двата отбора обаче не знаеха това и можеха само да предполагат пред какво са изправени.
— Шансовете на нашите хора доста намаляха! — коментира Арвин, а Силвия и Габриела го погледнаха с натъжени физиономии. Те наблюдаваха малкия самотен кораб, кацнал в единия край на платформата, докато вътре кадетите все още обсъждаха ситуацията.
— Вярвам, че ще се справят! — каза Алекс. Повечето от тях вече участваха в истинска битка на Зария 20. Може да са по-малко, но със сигурност са по-добри от съперниците си!
В този момент Зак избистри стратегията, която щяха да се опитат да приложат:
— Така, ние сме петнадесет бойци…
— Всъщност бойците са само дванадесет! — опита се да го поправи Мегън.
— Като се имат предвид обстоятелствата, включвам и вас тримата — и той посочи пилотския екип.
— Но, Зак, ако ни елиминират, няма кой да пилотира кораба обратно до „Перперикон“. Не забравяй, че печели този, който отнесе предмета на своя кръстосвач.
— Да, така е! Вашата задача ще е свързана с охраната на кораба — останалите го погледнаха учудено.