Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Тази е снимана в последния ден от областния събор. Деня след танците. Виж само колко е щастлива Джейн - заяви Тимър. И беше права. Дори от мътната черно-бяла фотография личеше ясно, че младата жена сияе. Затова и контрастът с мрачните лица на родителите и сестра й изглеждаше още по-силен.
- Предната нощ се беше сгодила за своя млад приятел - изрече замечтано Тимър. - Как се казваше? Андреас. Дървосекач, представи си. Както и да е. Тя още не беше съобщила на родителите си, но имаше план. Щеше да му пристане. Двамата бяха страхотна двойка. Изглеждаха малко странно в комплект, докато човек не ги опознаеше и не видеше колко щастливи са заедно. И двамата се обичаха. Само че - тук Тимър свъси вежди - Рут Кемп намери родителите на Джейн тук, на събора, и им каза какво е планирала дъщеря им. Направи го тайно, но аз подслушах разговора им. Бях млада и до този ден страшно съжалявам, че не отидох веднага при Джейн да я предупредя. Така и не го сторих.
- И какво стана? - запита Мирна.
- Прибраха Джейн у дома и разтуриха връзката им. Говориха с Кей Томпсън, която беше наела Андреас на работа, и заплашиха да отнемат част от работата й, ако онзи дървосекач дори посмее да погледне отново Джейн. В онези дни това беше възможно. Кей беше добра и почтена жена, обясни на момчето всичко това, но тази вест разби сърцето му. Изглежда, е опитал да се види с Джейн след това, но така и не успял.
- Ами тя?
- Забраниха на Джейн да се вижда с него. Категорично. Тя беше само на седемнайсет години и нямаше много силна воля. Предаде се. Беше нещо ужасно.
- Разбра ли някога Джейн, че Рут е била причината за всичко това?
- Така и не й го казах. А може би трябваше. Тя и така страдаше ужасно, но явно не съм събрала кураж.
- Споменахте ли някога нещо на Рут?
-Не.
Мирна огледа фотографията в бледата ръка на Тимър. Миг на щастие, уловен точно преди то да бъде унищожено безмилостно.
- А защо го е направила Рут?
- Знам ли. Шейсет години си блъскам главата над това. Нищо чудно и нея да я тормози същата мисъл. Има нещо особено в Рут, нещо горчиво, което ненавижда щастието у другите и изпитва жестока нужда да го унищожава. Вероятно тъкмо това я прави такава добра поетеса - знае отлично какво е страданието. Събира го у себе си. Събира го и понякога го създава. Сигурно затова обича да седи до мен - чувства се много по-приятно до една умираща жена, отколкото до някоя, изпълнена с живот. Възможно е, разбира се, и да съм несправедлива към нея.
Докато слушаше разказа на Мирна, Гамаш осъзна, че много би искал да срещне Тимър Хадли. Но беше твърде късно. Всеки момент обаче щеше да се запознае с Джейн Нийл... или поне да се доближи максимално до същината й.
Бовоар прекрачи в съвършения дом. Толкова съвършен, че бе безжизнен. Толкова съвършен, че една малка част от него го намери за привлекателен. Той я стъпка и си внуши, че тя не съществува.
Домът на Йоланд Фонтен блестеше. Всяка повърхност излъчваше блясък. Въведоха Жан Ги по чорапи във всекидневната, чието съвършенство се нарушаваше само от едно петно, което седеше в един натруфен стол и четеше спортния раздел на вестника. Андре нито се помръдна, нито поздрави съпругата си. Йоланд се насочи към него. По-точно се насочи към вестника му, чиито нахвърляни по пода страници бяха образували живописно индианско градче върху стилния килим. Жената вдигна вестника, сгъна го безупречно и го постави върху масичката за кафе.
- Инспекторе, желаете ли кафе?
Промяната в поведението й го зашемети, но в следващия миг Бовоар се опомни. Намираха се в къщата й. На нейна територия. Господарката на дома имаше пълната свобода да се държи както намери за добре.
- Не, благодаря. Искам само да ми отговорите на няколко въпроса.
Йоланд леко наклони глава в жест на уважение.
- Изнасяли ли сте някакви вещи от дома на госпожица Нийл?
Този въпрос предизвика бурна реакция, но не от Йоланд. Андре пусна вестника си и се озъби:
- Това какво ви влиза в работата?
- Вече считаме, че госпожица Нийл е била убита предумишлено. Разполагаме с разрешително за обиск на дома й и за запечатването му.
- И какво ще рече това?
- Че никой освен полицията няма право да влиза в къщата.
Думите му бяха последвани от мигновено споглеждане между двамата съпрузи - първото, откакто Бовоар бе влязъл в дома им. Не беше любящ поглед, с който едната страна търси подкрепа от другата, а повече въпрос (от негова страна) и потвърждение (от нейна). В този миг Жан Ги проумя: бяха направили нещо в къщата.