Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
[* Героиня от „Лешникотрошачката“. – Б.пр.]
Киси залости вратата и проведе подробна инспекция.
— Фльор Савагар – заключи тя. – Имах странното чувство, че си ти, въпреки че не ми каза фамилията си. Аз съм нещо като ясновидка. — Провери ключалката. – Опитвам се отчаяно да избягам от един пилот на „Луфтханза“. Щях да дойда по-рано, но непредвидени обстоятелства ме задържаха. – Огледа апартамента. – Кажи ми, че съм късметлийка и Бари не е тук.
— Късметлийка си.
— Дали късметът ми е проработил дотам и мога да се надявам, че тази вечер го е ударил ток или е бил застигнат от друго бедствие?
— Никой от нас не е чак такъв щастливец. – Фльор внезапно си спомни задълженията си. – Къде ти е багажът? Ще се обадя на рецепцията и ще кажа да го качат в стаята ти.
— Всъщност – подхвана Киси, – стаята ми вече е заета… – Подръпна скъсаната розова презрамка на потничето. – Има ли някое място, където можем да поговорим? И няма да възразя срещу едно питие.
Фльор подбра бутилката шампанско, две чаши и Киси. Едва устоя на желанието да я пъхне в джоба си.
Банята се оказа единственото свободно място. Фльор заключи вратата и се настани на пода. Докато наливаше шампанското, Киси изрита обувките си.
— Да си призная, направих голяма грешка, като му позволих да ме изпрати до стаята.
Фльор стреля напосоки.
— На пилота от „Луфтханза“?
Киси кимна.
— Всичко започна като лек флирт, но предполагам, че после нещата малко излязоха от контрол. – Отпи деликатно от шампанското, после облиза горната си устна с върха на розовото си езиче. – Зная, че ще ти се стори странно, но както казах, притежавам почти ясновидски способности и имам силното чувство, че ще станем приятелки. Най-добре да ти го кажа от самото начало – имам малък проблем със случайните връзки.
Признанието предвещаваше интересен разговор и Фльор се настани по-удобно и се облегна на ваната.
— Колко малък?
— Зависи от гледната точка. – Киси подви крака под себе си и на свой ред опря гръб на вратата. – Харесваш ли мускулести секси красавци?
Фльор напълни отново чашата си и се замисли.
— Как да ти кажа – в момента не ми е до мъже. Може да се каже, че съм безразлична, схващаш ли?
Киси ококори очи.
— Боже, не, извинявай!
Новата й дружка се изкиска. Не знаеше дали е заради шампанското, присъствието на Киси или късния час, но почувства, че й е дошло до гуша от трагедии и себеомраза. Беше хубаво отново да се смее.
— Понякога ми се струва, че мускулестите секси красавци ще съсипят живота ми – скръбно оповести Киси. – Казвам си, че трябва да се променя, но изведнъж вдигам очи и пред мен се е изтъпанил великолепен мъжкар с яки, широки рамене и тесни бедра. Сърце не ми дава да го отмина с безразличие.
— Като пилота от „Луфтханза“?
Киси премлясна.
— Той има една от онези трапчинки – точно тук. – Тя тикна пръст в средата на брадичката си. – И заради тази трапчинка нещо в мен се преобърна, макар че останалото не е кой знае колко впечатляващо. Виждаш ли, точно това ми е проблемът, Фльор… Винаги мога да намеря нещо, което да ме грабне. И това ми струва много.
— Какво имаш предвид?
— Ами например церемонията.
— Церемонията?
— Аха. На конкурса „Мис Америка“. Мама и татко още от люлката ме готвеха за Атлантик Сити.
— И не успя ли да се класираш?
— О, успях и още как. Спечелих „Мис Южна Каролина“ без никакви проблеми. Но в навечерието на финала имах любовна забежка.
— С някой мускулест секси красавец? – предположи Фльор.
— С двама. И двамата от журито. Не по едно и също време, разбира се. Е, не съвсем. Единият беше американски сенатор, а другият – нападател на „Даласките каубои“. – Клепачите й се притвориха при спомена. – И боже, Фльор, наистина си го биваше в нападението…
— Хванаха ли те?
— На местопрестъплението. Да ти кажа право, до ден-днешен ме е яд. Мен ме изритаха, а двамата останаха. Как мислиш, честно ли е? Такива мъже да са съдии на най-големия конкурс за красота в света?
На Фльор й се струваше супернечестно и недвусмислено го заяви.
— В крайна сметка не беше пълен провал. На връщане на път за Чарлстън срещнах един шофьор на камион, истинско копие на Джон Траволта. Той ми помогна да стигна до Ню Йорк и да се устроя в приличен квартал, където няма да те пребият на прага на дома ти. Хванах се на работа в художествена галерия, докато чакам големия пробив, но да ти призная, той нещо се позабави.