Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Конкуренцията е силна – отбеляза Фльор мъдро и доля чашата на Киси.
— Не е работата в конкуренцията – възмути се Киси. – Аз съм изключително талантлива. Освен всичко останало, съм родена да играя героините на Тенеси Уилямс. Понякога дори си мисля, че е измислил всички онези откачени жени именно за мен.
— Тогава какъв е проблемът?
— На първо място, да стигна до прослушване. Още щом ме погледнат, режисьорите дори не ми позволяват да опитам. Заявяват, че не съм този типаж, което е начин да ми кажат, че съм прекалено ниска, циците ми са твърде големи и изглеждам повърхностна. Това последното най-много ме вбесява. Ако не бях напуснала колежа през последната година, щях да съм член на Фи Бета Капа. Казвам ти, Фльор, красавици като теб, с крака до сливиците, високи скули и всички други божи благословии, дори не могат да си представят какво е това.
Фльор, която от доста време не беше красавица, едва не се задави с шампанското.
— Ти си най-невероятната красавица, която някога съм виждала. Цял живот съм искала да изглеждам като теб.
Това им се стори толкова смешно, че и двете прихнаха. Фльор забеляза, че бутилката им е празна, затова се отправи на разузнавателна мисия. Когато се върна с нова, в банята нямаше никой.
— Киси?
— Той отиде ли си? – разнесе се плах шепот иззад завесата.
— Кой?
Киси дръпна завесата и излезе от ваната.
— Някой ползва тоалетната. Мисля, че беше Франк, който, ако питаш мен, е голяма свиня.
Двете отново се настаниха на предишните си места. Киси затъкна няколко черни къдрици зад ухото, сетне изгледа замислено Фльор.
— Готова ли си да говориш?
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм толкова сляпа, че да не забележа, че споделям тази баня с жена, която преди време беше най-прочутият модел в света, както и многообещаваща актриса. Жена, която изчезна от лицето на земята, след като плъзнаха интересни слухове за връзката й с един от най-жестоките мускулести секси красавци в тази страна. Не съм тъпа.
— И не мисля, че си.
Фльор подръпна ръба на килимчето за баня.
— Е? Приятелки ли сме, или не? Аз ти споделих най-интересното от живота си, а ти не си обелила и дума за себе си.
— Ние току-що се запознахме.
Още щом го каза, Фльор осъзна, че не биваше да го изрича и че е обидила момичето, макар да не бе сигурна точно защо.
Очите на Киси се наляха със сълзи и сякаш омекнаха и се разтопиха досущ като сини дражета, оставени твърде дълго време на слънце.
— Смяташ ли, че това има значение? Тази нощ между нас се роди приятелство за цял живот. Трябва да си имаме доверие.
Тя избърса сълзите, вдигна шампанското и отпи направо от бутилката. После погледна Фльор в очите и й подаде шишето.
Фльор се замисли за всички тайни, които толкова дълго държеше заключени в себе си. Като през обектив видя самотата си, страха и изгубеното самоуважение. Всичко, с което можеше да се похвали през изминалите три години – почти три и половина – беше еклектично университетско образование. Киси й предлагаше изход. Но откровеността бе опасна, а Фльор от много дълго време не си бе позволявала да рискува.
Пресегна се бавно към бутилката и отпи голяма глътка.
— Историята е доста заплетена – подхвана тя. – Предполагам, че е започнала още преди да се родя…
Отне й почти два часа, за да разкаже всичко. Някъде между пътуването й до Гърция с Белинда и първия й ангажимент като модел се наложи да се преместят в стаята на Фльор, за да се спасят от желаещите да ползват тоалетната. Киси се сви върху едното от двойните легла, а Фльор се подпря на таблата на другото. Притискаше бутилката с шампанско до гърдите си, която й помагаше да възкреси миналото. От време на време Киси я прекъсваше, за да вметне по някоя точна, кратка и убийствена оценка за хората, участващи в разказа, но Фльор остана почти безпристрастна. Шампанското определено помага, реши тя, ако искаш да излееш всички мръсни тайни, насъбрали се в душата ти.
— Това е попиляващо! – възкликна Киси, когато Фльор най-после свърши. – Не разбирам как можеш да разказваш тази история, без да се разпаднеш на парчета.
— Вече си изплаках сълзите, Киси. Ако живееш достатъчно дълго с някаква голяма трагедия, с времето дори тя се превръща в нещо обикновено.
— Като „Едип цар“. – Киси попи сълзите си. – Участвах в хора, когато играхме тази пиеса в колежа. Сигурно сме я представяли във всяка гимназия в щата. – Тя се излегна по гръб. – Ето къде се крие ключът към всичко.