Повелителката на дима
- Автор: Себастиън Лаура
- Серия: Принцеса на пепелта #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722670
- Переводчик: Иванка Ангелова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на дима». Краткое содержание книги:
Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ѝ е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.
За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ѝ, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.
Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.
— От това, което съм чувала, майка ти е била добра кралица — казва тя. — Изпълнявала е своите задължения, без да се оплаква, и е била доста харесвана, но тя завинаги ще остане кралицата, която загуби Астрея.
— Това не беше по нейна вина — възразявам аз. — Не е могла да знае, че каловаксийците настъпват.
За първи път Драгонсбейн е несигурна, колебае се достатъчно дълго, за да видя, че има възможност, която тя скришом преценява, преди отново да си върне твърдостта.
— По нейна вина беше — произнася бавно тя. — Изпратих й писмо месеци преди нападението, предупредих я, че ще нахлуят.
— Лъжеш — обвинявам я аз, но усещам как стомахът ми се свива. Не искам да чувам това, но не мога и да си тръгна. Тя пренебрегва моя протест и продължава:
— Нарече ме лъжкиня. Била съм едно недоразумение, плаващо наоколо и провъзгласило се за пират.
Идват ми наум куп обиди, които ми се иска да запратя по нея, опровержения, които умирам да изрека, но нито едно от тях не стига до устните ми. Трябва да си напомня да дишам. След малко изражението й се смекчава малко.
— Може би трябваше да те оставя да си живееш с онази чиста, неподкупна представа за майка ти.
— Не ти вярвам — отвръщам, макар малка част от мен да й вярва. В крайна сметка, няма причина да ме лъже за това. Драгонсбейн си налива още една чаша.
— Обичах силно сестра си, като оставим настрана всички илюзии. Тя беше моя пълна противоположност, но също така и другата ми половинка. Но тя беше жена с недостатъци. — Прави пауза, за да изпие виното си, преди да ме погледне с ясните си очи, плашещи със своята свирепост. Не си позволявам да трепна и да се отдръпна.
— Майка ти беше посредствена кралица — тихо казва Драгонсбейн. — Ти би могла да бъдеш велика кралица. Ако не вярвах в това, нямаше да съм тук. Но това не е от нещата, които стават лесно. Няма да се случи и напълно честно. Няма да мине без жертви, а аз се уморих да се отнасят към мен като към твой враг заради това, че го казвам открито. Ако ти не се откажеш от всичко заради Астрея — от гордостта си, от независимостта си, от приятелите си, никога няма да си я върнеш.
Не казвам нищо. Тя оставя празната си чаша върху шкафа и тръгва към вратата. С ръка на дръжката се обръща към мен:
— Всички хора правят грешки и майка ти не беше изключение. Обичаше те повече от всичко, обичаше и Астрея. Убедена съм, мислела си е, че постъпва правилно. Но и тя беше човешко същество — ни повече, ни по-малко.
Сън
За първи, откакто напуснах Астрея, изпепеленото лице на Крес не навестява сънищата ми. Вместо нея, виждам майка ми, но не както си я спомням. Виждам я такава, каквато би била сега, със същите бръчици около очите и устата като на Драгонсбейн. Косата й не е онази ярко златистокестенява, каквато беше, макар и да не е посивяла. Просто цветът й е избледнял. Опъната е над раменете й в дълга плитка. Върху главата й стои корона, но всъщност изобщо не е нейната корона, а една от онези корони от пепел, които императорът ме караше да нося. Въпреки че седи неподвижно, по белия й хитон се сипят снежинки от пепел.
Гледа ме с тъжни, сериозни очи, но когато проговаря, гласът е на Драгонсбейн.
— Съжалявам — казва тя.
Чакам да ми каже още нещо, да ми обясни защо е пренебрегнала предупреждението на сестра си и е позволила на каловаксийците да ни превземат. Как, с едно решение, е позволила да бъде разрушена Астрея. Как така лесно ме предаде на човек, който превърна живота ми в кошмар цели десет години.
Но това е само сън и тя не би могла да има отговори, които аз вече да не зная, затова единствено ми се извинява и извинява, и извинява, докато накрая се събуждам с вкус на пепел в устата.
Навън през прозореца ми небето е все още тъмно, осветено само от звездите и от отрязъка луна, но знам, че повече няма да мога да заспя тази нощ. В ума ми продължават да звучат думите на Драгонсбейн за майка ми, отново и отново.
Артемизия е дълбоко заспала в другия край на леглото, което е толкова голямо, че тя дори не помръдва, когато се измъквам от него и заобикалям на пръсти огромните очертания на Херон, едва побрал се на дивана. Той ни отказа, когато и двете с Артемизия му предложихме да си разменим местата. Блейз трябва да е бил обхванат от безпокойство и по някое време се е върнал в собствената си стая.
Спомням си как заспивах, заобиколена от тях. Нямаше никакви разговори за това дали трябва да останат, или не. Който и да е човекът, работещ за императора, той все още е на свобода и не мисля, че някой от нас има доверие на стакриверийската охрана.