Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Джуджетата Уайлдхамър атакуваха яростно драконите и убиха няколко, а другите отблъснаха надалеч. Останалите кораби на Праудмуър се разпръснаха в кръг и започнаха да атакуват орките от всички страни, възползвайки се от предимствата на оръдията, барута и огъня си. Адмиралът изгуби още един кораб, който се бе приближил прекалено много до орките. Те бързо се прехвърлиха на него и избиха екипажа до крак, преди умиращият капитан да хвърли едно буре в трюма и да взриви собствения си кораб. Загубиха и третата си флотилия и още няколко кораба от набезите на драконите. Но орките понесоха много повече щети. Няколко оркски кораба успяха да се отдалечат от бойното поле, но останалите паднаха под яростта на Праудмуър. А що се отнася до самите орки, няколко успяха да изплуват и да се задържат за плуващите останки, но повечето се удавиха или загинаха в огъня. Вълните се покриха с тела.

Когато последните оцелели оркски кораби изчезнаха от поглед, останалите ездачи на дракони решиха, че няма какво повече да спасяват тук. Те се обърнаха и полетяха обратно към Каз Модан, а джуджетата Уайлдхамър се понесоха след тях с викове и крясъци. Праудмуър огледа остатъка от флота си, уморен, но победител, макар и на огромна цена.

— Сър! — извика един от моряците. Той се беше навел над парапета и сочеше към нещо във водата.

— Какво има? — сопна се Праудмуър, пристъпвайки към него.

Но гневът му се замени с надежда, когато видя какво сочеше морякът — някой изплуваше от водата и се опитваше да се хване за едно парче дъска. И този някой беше човек.

— Подайте му въже! — заповяда Праудмуър и моряците побързаха да се подчинят. — И огледайте водата за други оцелели!

Той не беше сигурен как някой от потопената трета флотилия беше успял да стигне чак до тук, но поне един явно бе оцелял. А това значеше, че може да има и други. Той не можеше да потуши искрицата надежда, че Дерек може да е сред тях.

Тази надежда обаче се превърна в смут и после в гняв, когато мъжът най-накрая се качи на борда. Вместо зелената туника на Кул Тирас, полуудавеният мъж носеше подгизнали одежди на Алтерак. А имаше само един начин човек на Перинолд да се окаже на оркски кораб в Голямо море.

— Какво си правил на оркски кораб? — настоя Праудмуър, затискайки с коляно гърдите на човека.

Съвсем изтощен и задъхан, мъжът изохка и пребледня.

— Говори!

— Лорд Перинолд… ни изпрати — успя да изломоти мъжът. — Ние… ги поведохме… към корабите им. Заповядаха ни… да им помогнем… с каквото можем.

— Предател!

Праудмуър извади камата си и я опря в гърлото на мъжа.

— Заговорничите с Ордата! Трябва да те изкормя като риба и да хвърля вътрешностите ти в морето!

Той натисна леко камата и видя тънката червена линия, която острието остави по кожата на мъжа. Но после се отдръпна от него и се изправи на крака.

— Такава смърт е твърде хубава за теб — заяви Праудмуър и прибра камата си. — Трябваш ми жив, за да свидетелстваш за измяната на Перинолд.