Белязана [bg]

Влязъл в пещерата с надеждата да създаде илюзия на митичния звяр, която да прогони навън и да убие пред всички, сдобивайки се с позицията на най-въздигнатия воин. Загубил се и попаднал тук. Не мина много време и вече започна да дразни останалите. Докато растях, в негово лице виждах най-забавното нещо в живота си. По времето, когато узрях достатъчно, за да проумея защо останалите не го уважават, вече бях безнадеждно влюбен в неговата магия — припомняше си Дийкън.

— Успя ли да спечелиш уважение? — поинтересува се девойката.

— Аз съм само на двадесет и пет. Гилиъм умря преди шест години. За мое нещастие не бе записал и едничка страница от методите си. Ненавиждаше неуважението, което останалите показваха към работата му, така че пазеше уменията си в тайна. През осемте години, в които бях негов ученик, успях да запаметя повечето от знанието му, а годините след смъртта му прекарах в записване на наученото. Почти не ми остана време да разработвам собствени магии.

— Заклинанието, което използва върху мен, след като излязох от водата. То какво беше? — попита Миранда.

— Едно от моите… е, вариация на негова магия. Специфична форма на трансформация.

— Защо всички изглеждаха разтревожени от това, което си опитал върху мен?

— О, не ги слушай! Опитват се да ме смъмрят относно факта, че толкова дълго време ровичкам из тази идея. Именно трансформация уби Гилиъм. По-скоро транссубстанциализация.

— Какво?! — ахна тя.

— Спокойно, отстраних фаталните недостатъци. Поне така мисля. Той бе използвал пълна промяна във версията си, а аз я модифицирах в издигане. Разликата е, че пълната промяна изисква противодействащо заклинание за детрансформиране. А издигането детрансформира автоматично след края на магията.

— Какво стана с него? — зачуди се Миранда, попритеснена от потенциално фаталната магия, тествана върху й.

— Ела, ще ти покажа — рече той.

Момичето преглътна мъчително и го последва. Дийкън я поведе към малка колиба в приморската част на селото. Край нея имаше безупречно оформена скулптура на елф с разперени ръце. От едната му ръка висеше златна верига с доста грубовато отсечен кристал.

— Запознайте се, Гилиъм.

— Направили сте му статуя? Или… — тя бавно осъзна истината. — Олеле…

— Искаше да ми демонстрира превръщането в камък и обратно. Успя наполовина. Клетникът не бе включил възможността новата му форма да съдържа съзнанието му. Така че когато промяната настъпи, душата му просто отлетя. Можех да му върна предишната форма — впоследствие открих метода — но щях единствено да получа трупа му. Сметнах, че това е по-подходящ паметник.

— Тъжно е.