Белязана [bg]

— Най-добре двамата с теб да напуснем — рече той. Мин бе прекалено заета с фученето на останалите, за да се възпротиви на присъствието му.

— От мен няма да чуеш възражения — отвърна тя.

Тримата бързо прекрачиха прага, в който Мин едва не се блъсна, предпочитаща да не откъсва очи от скандала, вместо да гледа накъде върви. Навън тя отново се промуши между приятелката си и Дийкън, поделяйки вниманието си между тях и огълчавената колиба. Бяха прекосили едва половината от оставащия път до края на градината, когато Миранда спря и се опита да се осведоми за странната гледка, на която току-що бе станала свидетелка.

— О, не, не тук. Ще го обсъждаме извън градината! — каза Дийкън, придърпвайки я напред.

— Защо толкова далеч? — запита тя, докато спътникът й едва не я караше да тича.

— В онази колиба се намират четирима от най-силните магьосници, живели някога. Когато се разгорещят, потребителите на магия имат склонността да подчертават изреченията си със заклинания.

— Опасно ли е… — поде тя, прекъсната от рязко и силно разтърсване на земята под нозете й, едва не я съборило.

Тримата достигнаха края на градината. Когато за пръв път бяха доближили пространството в средата на селото, Миранда бе забелязала ниските, дебели каменни стени, които обграждаха градината. Тогава се бе почудила, но сега предназначението им й се изясни. Подириха закрила зад една, докато трусовете ставаха по-жестоки. Бързо бяха последвани от немилостив вятър, който щеше да откъсне Мин и да я запрати във въздуха, ако тя не се бе вкопчила с нокти.

Миранда предпазливо надникна да види какво става в колибата. Стените скърцаха и поддаваха. Дървените плоскости от покрива бяха откъснати от вихъра и се въртяха наоколо, без да докосват земята. Скоро ги последваха парчета стена. Не след дълго цялата колиба бе разпарчетосана. В центъра на вихрушката, едва видими през хвърчащите отломки, стояха магьосниците.

Джуджето размахваше жезъла си, каменни колони като зъби изникваха от земята, под негова команда. Соломон се бе издигнал във въздуха, възползвайки се от силния вятър, който му позволяваше да се задържа, без да използва крилете си. Докато се мъчеше да остане предимно на едно място и да избегне хвърчащите парчетии, драконът бълваше пламъци по една дребна и незабележима точица, която можеше да бъде само Айна. Пламъците се извиваха неестествено срещу вятъра, следвайки целта си като змия. Старейшината все така седеше на стола си, невъзмутима сред заобикалящия я хаос. Макар твърдта да се вълнуваше като океан, жената оставаше неподвижна, а жестоките вихри не подръпваха дори и една нишка от облеклото й.